февр. 2, 2020
585 Views

Изчезналият крал

Автор:

В епохата на крал Мануел I Щастливи (упр. 1495-1525), Португалия достигнала зенита на своето могъщество и слава. Експедицията на Вашку да Гама през 1498 г. открила морския път към Индия, други мореплаватели открили и завладели Бразилия, създали колонии в Япония, Индия, Китай. Новите строежи масово се украсявали с орнаменти, изобразяващи водорасли, октоподи, моряшки колани, корабни въжета и всякакви други морски реквизити.

Дон Себащиао І станал крал на 11 юни 1557 г. – на възраст 3 години, 4 месеца и 22 дни. Отначало вместо него управлявала баба му дона Екатерина. Той бил възпитаван в почитание към светата вяра и величието на Португалия, мечтаел да увеличи славата на португалското оръжие. Опитвал да съживи старите традиции и се сравнявал с някогашните велики крале. Вероятно, именно през тези години мечтата за слава започнала да се конкретизира като план на Себащиао за нахлуване в Африка. Още повече, че други негови държавни начинания били неуспешни.

Дон Себащиао І. Снимка: Уикипедия

Всички недостатъци на възпитанието, насложени върху романтичния му характер, несъгласието с баба му дона Екатерина, провалът на династичните брачни планове, желанието да смае света с доблест и смелост – всичко това се сляло в мечта за африкански военен поход. Африка била стара цел на португалците, те имали колонии по западното й крабрейжие. Начинанието трябвало да го изравни с най-славните португалски крале.

Независимо, че Себащиао бил владетел от втората половина на ХVІ век, който трябвало да бъде разумен и далновиден, психологически той бил герой от рицарски роман, описващ чудновати и фантастични подвизи.

За пръв път Себащиао посетил Мароко през 1574 г., но походът се провалил заради лоша подготовка. След като се завърнал, кралят обявил решимостта си най-накрая да се обвърже с брак. Това било важно за съдбата на кралството, защото ставало дума за наследяване на престола. За съпруга била набелязана испанска принцеса. Испанският крал Филип II се съгласил на среща в Гуадалупе, близо до границата с Португалия.

Филип обещал да предостави помощ за похода, но само ако няма турска или друга опасност за собствените му владения. Освен това на Себащиао била обещана ръката на инфантата доня Изабел, когато достигне брачна възраст.

Дон Себащиао І. Снимка: Уикипедия

На испанския крал приписват фразата, която уж промълвил след отдалечаващия се Себащиао: „Ако той победи, ще спечелим славен зет, ако бъде победен – ще спечелим кралството му“.

Снаряжаването на експедицията изисквало огромни разходи. Фактът, че ресурсите на Португалия били очевидно недостатъчни за воденето на такава война в чужбина, не можел да спре Себащиао. Експедицията била ускорена от нуждата да помогне на бившия берберски султан Мулай Мохамед, известен на европейците като Шариф – който бил лишен от трона през 1575 г. от брат си Абдал Малик.

Междувременно Филип II се отказал от обещанията си, като се позовал на уговорката в договора от Гуадалупе и войната срещу бунтовниците в Нидерландия. Той настоял походът да бъде отложен, след което можел да предостави помощ. Но на 6 декември 1577 г. Себащиао информирал испанците, че лично ще предвожда експедицията.

На лошо екипираната армия не достигало оръжие. Видима била липсата на организация и дисциплина. Постоянно имало трудности със заплатите на войниците. Все пак, отплаването от Лисабон се превърнало във всеобщ празник сред лукс и великолепие. Армадата наброявала около 500 кораба.

Призори на 7 юли армията на Себащиао пристигнала в Танжер на мароканския бряг, след което се придвижила към селището Алкасер-Кибир.

Настъпил 4 август 1578 г. Мюсюлманската армия била силно дисциплинирана и двойно по-многобройна от португалската. Дон Себащиао в искряща броня с меч в ръце обиколил войската си и произнесъл кратка реч. Последвала молитва на колене.

Арабската конница, построена в полумесец, започнала атака. Себащиао лично влязъл в сражението. Скоро битката вече била в разгара си и цялото поле се изпълнило с викове, трясък на щитове, звънтене на мечове, саби и брони, грохот на оръдия.

Миниатюра на битката. Снимка: Уикипедия

Армията на Себастиан се сражавала с такава ярост и упоритост, притискайки вражеската конница, че имало момент, в който изглеждало че португалците са близо до победата. Това бил моментът, когато загинал султан Абдал-Малик. Но военното щастие обърнало гръб на португалците. Конницата на арабите нанесла силен удар върху християнския ариергард и разбила испанската и португалската кавалерия. Започнал страшен разгром.

Непривикналите към боеве португалски войници-селяни и лошата дисциплина на чуждестранните наемници довели нещата дотам, че за по-малко от час бойното поле се превърнало в плътна маса от конски и човешки тела, доспехи и оръжие. Крал Себащиао в смачкани и окървавени доспехи не напуснал бойното поле. Той сменил 3 коня. Наоколо му оставали все по-малко воини. Отказал на предложението да бяга, за да се спаси. За последен път забелязали как се хвърля с меч срещу врага. Повече никой не го видял.

Поражението било съкрушително. Разгромът не можел да се сравни с нищо в цялата португалска история – нито по-рано, нито след това. Загинали 6 хиляди араби и 8 хиляди християни. Мнозина били пленени. Колкото до краля, донесли един труп с 5 рани по главата и много по тялото, заради които трудно можел да бъде разпознат. Това станало основа за много слухове и легенди, че кралят е останал жив и изчезнал.

През 1581 г. португалските Кортеси в град Томар обявили Филип II за крал на Португалия и се съгласили страната да стане част от Испания при определена автономия. Така Португалия загубила независимостта си за 60 години.

В тази ситуация легендата за изчезналия крал дон Себащиао, който все някога ще се появи, придобила черти на патриотичен мит. Тя станала емблема на съпротивата срещу чуждото господство.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu