Маймуната е едно от най-популярните животни в цяла Азия. Това е лесно обяснимо – това е техният най-голям природен ареал на разпространение. Маймуните са герои в редица азиатски легенди и митове. При това отношението към тях е изпълнено с почит и уважение – което е далеч от традиционната европейска иронично-пренебрежителна трактовка, често изразявана с различни вариации на израза „… като маймуна“. Впрочем, да не забравяме, че европейците виждат маймуни само в зоологическите градини….
В популярната индийска поема „Рамаяна“ царят на маймуните Хануман е един от най-верните помощници на могъщия Рама. А всички са чували известната китайска пословица: „Мъдрата маймуна гледа от планината битката на двата тигъра в долината“. Отношението, както личи тук към този представител на животинския свят, очевидно е изпълнено с почит – като към същество, което проявява мъдростта да наблюдава отдалеч суетата и конфликтите на този свят. Маймуната влиза и в различните азиатски зодиаци.
В Япония живее само един вид маймуна – вид макак, наричан от самите японци „нихон-дзару“. И, за разлика от европейското възприемане на маймуната като карикатурно олицетворение на животинската страна на човешката природа, в японски храмове и досега може да се видят изображения на маймуната-бог Сано Гоген. Друго японско божество във вид на маймуна е Сарутахико, която е „досодзин“ – бог-пазител на пътищата.
Вероятно по цял свят има стотици скулптури с прочутите три маймуни, олицетворяващи състоянието: „Не знам, не чух, не видях“. Най-известната такава статуетка се намира върху бюрото в работния кабинет на В. И. Ленин в неговия музей в Москва. Какво е трябвало да не чува, да не вижда и за какво да си мълчи „вождът на световния пролетариат“ – можем само да гадаем. Може би става дума кои точно банкери от Германия и САЩ са дали парите за т. нар. „велика социалистическа революция“? Точно тук виждаме добър пример за това как трите маймунки пазят тайна…
Тази симпатична и метафорична троица може да се намери в много магазини за сувенири. Колкото са нейните варианти е невъзможно да се преброи. Въпреки това, малко хора знаят откъде са дошли тези образи. Между другото, трите маймунки си имат свои имена. Общото име е Сан-дзару. А по-конкретно, маймунката, която затваря очи, се нарича Миа-дзару. Нейната приятелка, която си запушва ушите, е Кика-дзару. А онази, която си затваря устата с длани, е Ива-дзару. Както вече разбрахте, те идват от Япония.
Смята се, че за пръв път тези три маймунки се появяват в местната религия „Косин“. Те се изобразяват редом с върховното божество. Според това вярване, всяка 60-та нощ от човешкото тяло излизат три същности, които отиват при това върховно божество и съобщават за постъпките на човека. Когато се държи на разстояние от злото (да не го чува, да не го вижда, да не го изговаря), човек ще се предпази от такива негативни „доклади“ по свой адрес.
Ако разтворим книгата на Конфуций „Лун Юй“, там ще намерим друга интерпретация на тази философия: „Не гледай това, което е нередно. Не слушай това, което е нередно. Не казвай това, което е нередно. Не прави това, което е нередно“. Но, както се вижда от този цитат, той показва, че би трябвало да има още една маймуна. И наистина, първоначално те били 4. Четвъртата се наричала Си-дзару – тя „не прави това, което е нередно“.
Обаче проблемът е, че числото 4 в азиатските култури се възприема негативно. Има версия, че Си-дзару била създадена по-късно. Тя може да се види само в някои сувенири или скулптурни композиции. Нейната поука е: „Не правете зло“.
Привичният образ на трите маймунки символизира една голяма философска идея: човек трябва да се дистанцира от Злото, да го отхвърля. Нищо, че ние, европейците, често ги възприемаме съвсем повърхностно: просто като смешни животинчета, които умеят да пазят тайна.
