Султан Салах ад-Дин (Саладин,1138-1193) не бил непобедим, макар всички да признавали таланта му на пълководец и личната му храброст. Той отлично владеел тактиката и стратегията. Понякога побеждавал врага, сякаш играел гигантски шах, в серия от битки и подготвителни маневри. Което не му пречело и да губи. При това губел дори, когато имал гигантско числено превъзходство над врага.
Един от тези провали (най-големият в кариерата му) се случил по време на поход в околностите на хълма Монжизар близо до Рамла. Това станало през 1177 г. Противник на Саладин бил 16-годишният крал на Йерусалим Балдуин ІV.
Всичко започнало с това, че през 1174 г. Саладин превзел Дамаск. Победата му била триумфална и на практика безкръвна – предатели просто отворили портите на града. След като вече имал такава база, можел да мисли и за Йерусалим. И три години по-късно, след като разчистил тези земи от убийците на сектата „Хашишини“, Саладин тръгнал на поход към Светия град.
Броят на бойците му е неизвестен, тъй като хрониките от онези години доста обичат да преувеличават. Но според различни изследвания, султанът е разполагал най-малко с 20 000 души; някои дори говорят за 26 000. Християнските рицарски армии тогава рядко стигали до 4-5 хиляди воини, затова Саладин настъпвал бавно и спокойно – твърде много разчитал на своето числено превъзходство. А имал и съюзници-бедуини, макар те да воювали само заради възможна плячка. Затова войските му се разпръснали на широк фронт и по пътя се занимавали с грабежи и убийства на мирните християни. Арабите превземали градове и крепости – разполагали с голям брой обсадни машини, включително най-нови катапулти с противотежести.
Когато тамплиерите разбрали за нашествието, се приготвили да умрат в Гиза. Но Саладин не им обърнал внимание и минал покрай тях. Всички решили, че целта му е Аскалон.
По това време Балдуин IV мислел да се обедини с Византия и да нападне Египет – но ето, че Египет сам идвал при него и вече трябвало да мисли не за война на чужда територия, а как да защити собствената. На всичко отгоре неговите барони започнали да се ръфат за земи и облаги, поради което християнските сили били разделени. Тогава Балдуин предприел смела стъпка – с малки сили се придвижил към Аскалон, който всички смятали за основна цел на арабите. Той разполагал с около 500 рицари и от 1000 до 3000 души пехота, която била качена на камили и мулета за по-бързо движение. И успял да влезе в града, като по същество се превърнал в доброволен заложник. Това било добре пресметнат ход – сега всеки християнин в Светите земи смятал за свой дълг да помогне на своя крал. Саладин обаче не щурмувал Аскалон, а продължил пътя си, като оставил част от армията тук, за да блокира силите на християните.
Така станала ясна крайната му цел. И тогава Балдуин принудил поданиците си да изоставят дребнавите спорове и да му се притекат на помощ. Също така убедил тамплиерите да излязат от Гиза и да ударят по отряда на Сарацин, оставен при Аскалон. С общи усилия, като атакували отвътре и отвън, християните свалили обсадата на Аскалон. Общо под командването на Балдуин се оказали около 600 рицари и 3000 пехотинци. По същото време отвсякъде прииждали християнски отряди на помощ – но Саладин лесно ги разгромявал един по един, продължавайки настъплението си към Йерусалим. В града, който на практика бил беззащитен пред мюсюлманското нашествие, християните плачели и се молели в църквите.
Балдуин трябвало да реши проблема само с тези дружини, които му били под ръка. И той започнал да преследва основните сили на Саладин.
Християните настигнали ислямската армия близо до Рамла на 25 ноември 1177 г. Като разбирали, че въпросът е на живот и смърт, кръстоносците решили да атакуват, въпреки че силите били прекалено неравни.
Но предимството на позицията и изненадата дали резултат. Всъщност, в нападението участвали само около 500 рицари, тъй като пехотата не успявала да ги настигне. Може би, ако рицарите били атакували в друго място, събитията щели да се развият другояче. Но те видели знамената на Саладин при хълма Монжизар и нападнали точно там. Личната охрана на Саладин – около 1000 мамелюци, били избити почти светкавично още при първия удар. Султанът едва избягал на гърба на една камила. Мюсюлманите, останали без пълководец, изпаднали в паника и също хукнали да бягат. Настъпило тотално клане.
Освен това, бедуините, щом разбрали, че не ги чака добро, започнали също да нападат арабите, за да заслужат милостта на християните. Те дори се включили в преследването на бягащите войници на Саладин, като избили доста от тях.
Победата била пълна. Рицарите пленили огромния обоз, цялата хазна на султана и всички обсадни машини, приготвени за обсадата на Йерусалим. Хронистите съобщават, че победителите били учудени най-много от големият брой камили.
От около 20-хилядната армия на Саладин оцеляла една десета част. А самият той решил, докато е жив Балдуин, да не воюва повече срещу него (кралят страдал от проказа и явно нямало да царува дълго).
Балдуин ІV живял още 8 години и умрял на 24-годишна възраст.
–
