Още

    Защо в миналото моряците не се хранели с риба?

    Когато четем за различни морски експедиции: на Колумб, Вашку да Гама или Магелан, винаги ни прави впечатление едно странно обстоятелство, свързано с начина на изхранване на екипажите на корабите.

    Маршрутите на мореплавателите минавали, например, през зони в Карибите, богати на сардини, срещали ята от риба тон, на борда си имали риболовни куки и мрежи – но докато плавали в океана, на практика не ловели риба! Картографът на Магелан, Антонио Пигафета (1480-1531) сухо пише в дневника си: „Хванахме много риба с железни куки, но тя не беше подходяща за храна“. Той не уточнява защо точно е била неподходяща, но точно по това време от глад умират почти четиридесет моряци от експедицията. И въпреки всичко – не яли риба! Тук очевидно се крие някаква загадка.

    На Пигафета приглася англичанинът Артур Барлоу (1550-1620): „Често моряците хващаха риба от водата и, като жадуваха за прясна храна, веднага я изяждаха. Това занимание се смяташе за много рисковано и за да се подсигурят по някакъв начин, те пускаха сребърна монета или какъвто и да било сребърен предмет в котела за готвене. Ако монетата почерняваше, рибата се смяташе за отровна“.

    Това наистина е доста странно. Разбира се, в южните морета и Карибите се срещали непознати риби, странни на външен вид и може би опасни. Но в края на краищата там улавяли и риби, познати на европейците: морски костур, скумрия, риба тон и др. Наистина ли не трябвало да се ядат?

    Да, не трябвало. До ден-днешен можете да видите предупредителни знаци в много рибарски пристанища из Световния океан – от Карибите до Виетнам: „Опасно, сигуатера!“ И наистина е страшно, когато от обикновена скумрия или треска, която не се различава от рибата, уловена и изядена в миналото, коремът изведнъж започва да боли, пред очите притъмнява, дишането се затруднява. Човек, който яде такава риба, лежи няколко дни; не може да става и дума да върши някаква работа.

    Ето какво пише и днешен яхтсмен, който в открито море ял морски костур: „Заразих се със сигуатера. Шести ден. Трудно е да държа ръцете си над клавиатурата. Както и да седя в полу-вертикална позиция зад масата“.

    Защо обикновената риба изведнъж става толкова отровна? Точният отговор на този въпрос беше намерен сравнително наскоро. Отровата беше открита в микроскопични едноклетъчни същества от вида Gambierdiscus toxicus. Те обитават повърхността на водата, като влизат в състава на планктона. Тяхната отрова – „сигуатоксин“, е безвредна за рибата. Тя се разтваря в тялото й и се натрупва. Колкото по-дълго живее една риба, толкова повече сигуатоксин се натрупва в нея. Затова, например, от баракудите за ядене стават само малките риби. Тези, които са по-дълги от метър, се пускат обратно в морето

    Сигуатоксинът има още едно свойство, което беше открито неотдавна: много по-силно засяга хората, отслабени от недостиг на витамини. Ето защо в миналото за моряците, които едва през ХVІІІ век открили, че плодовете и зеленчуците осигуряват витамини, а преди това главната им храна била осолено месо и по този начин имунитетът им отслабвал, сигуатоксинът бил смъртоносен.

    Така страхът от риболов в тропическите морета се запазил сред мореплавателите в продължение на много години.

     

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови