Във филма „300“ персийските бойци, наричани „безсмъртни“, които атакуват спартанците, изглеждат като някакви зомбирани нинджи. Разбира се, това е, за да бъде по-интересно „като на кино“ – и наистина, целта е постигната. Но в действителност не е имало нищо подобно. Както и самият шах Ксеркс не е изглеждал като манекен за пиърсинг. А какво, всъщност, са представлявали „безсмъртните“?
Това били елитни воини, старателно подбирани и тренирани – нещо като съвременните командоси от специалните части. Те били сформирани през VI век пр. Хр. Сведенията за тях са дошли до наши дни в съчиненията на гръцкия историк Херодот (484 г. пр. Хр. – 425 г. пр. Хр.).
„Безсмъртните“ били 10 хиляди. Ако един от тях загивал, на негово място идвал нов воин. В Персия имало списък с бойци-кандидати, които да заменят загиналите. Оттук идва и названието на този корпус – „безсмъртните“ никога не намалявали и винаги били 10 хиляди души. А не защото наистина претендирали, че не може да загинат.
В „безсмъртните“ били вербувани само представители на два народа от ирански произход: мидийци и перси, както и еламити. А ядрото от хиляда воини – личната охрана на царя, се състояло само от перси.
„Безсмъртните“ били универсални бойци – те воювали и като конница, и като тежка пехота. Тази елитна гвардия била много важна, за да може властта да се чувства сигурна. Затова и шаховете им раздавали щедро земи и други привилегии.„Безсмъртните“ действали и като полиция или „национална гвардия“, винаги готова да потуши бунтове, метежи и въстания.
За членство в корпуса на „безсмъртните“ подготвяли момчетата още от детските им години. Така те израствали като професионални бойци. Първото, на което ги обучавали, била стрелбата с лък. Обучението в боравене с различни видове оръжия продължавало от 5 до 20-годишна възраст, след което ги призовавали на служба.
Освен военните умения, те винаги получавали и религиозно образование. Младите мъже изучавали зороастризма, който бил монотеистична религия – вяра в един-единствен бог, за разлика от политеизма (многобожието) в Древна Гърция и Рим. Освен това, в процеса на общуване с други хора „безсмъртните“ винаги били длъжни да казват истината на „своите“. А на чужденци – според обстоятелствата.
Бойната им екипировка се състояла от кожена броня, двуметрово копие, лък и къс меч. Гърдите им били защитени още и от специална люспеста броня. Отличителният белег на „безсмъртния“ било украшение във вид на „златна ябълка“ в задния край на копието.
Щитът бил класически персийски, наричан „спар“. Бил изплетен от върбови клонки, които били еластични и пружинирали при удар. Отвън и отвътре го покривали с кожа. Така щитовете били доста леки и добре издържали на удари и на попадения на стрели.
„Безсмъртните“ участвали във войни с Вавилон и Индия, помогнали за завладяването на Египет. Навсякъде тези персийски елитни воини се проявили великолепно. Освен това, били наистина „универсални бойци“ – можело да бъдат изпратени навсякъде, където по време на битка възникнел проблем, и военачалникът бил сигурен, че те ще го решат.
Но с течение на времето „безсмъртните“ се изнежили и разглезили. Във военните походи започнали да влачат подире си обози с жени, скъпи шатри, вино и деликатеси. Обличали се в богати дрехи, ръкавите на техните хитони били обшити със скъпоценни камъни.
„Безсмъртните“ били безпомощни само срещу хоплитите. Тези гръцки тежки пехотинци с дълги копия и мечове не им оставяли никакъв шанс. Те се сблъскали за пръв път в битката при Маратон, където персите претърпели смазващо поражение. Там „безсмъртните“ така и не успели да пробият плътния строй на хоплитите.
Освен с нападателното си въоръжение, гърците ги превъзхождали и в защитното. За персите било трудно да пробиват бронзовите им щитове. А персийските плетени върби защитавали добре против най-различни видове оръжия – с изключение на гръцките копия.
След това персите претърпели още редица поражения. Качество на „безсмъртните“ било само това, че те се сражавали до последно и не бягали, както често постъпвали представителите на други персийски бойни части.
Срещу 30 000 елитни хоплити на македонската фаланга „безсмъртните“ пък били съвсем безпомощни. По това време македонската фаланга била най-мощната пехотна единица в света: нейните копия-сариси, дълги до 6 метра, й давали предимство пред всички родове войски, известни по онова време.
След гръко-персийските войни „безсмъртните“ били разпуснати. Нямало смисъл от тях в битките с гърците. Персийският шах Дарий започнал да формира армията си на гръцкия принцип и да обучава собствени хоплити.
–
