Феноменът руски ръкопашен бой или 70-те фронтови победи на разузнавача Коняев

Още по времето на Наполеоновите войни руският ръкопашен бой е ужасявал врага. Но с течение на времето техниката се усъвършенствала и се оформила определена система, което ѝ позволило да стане много по-ефективна до средата на 20 век. Благодарение на това се появили такива невероятни бойци като агента на съветското разузнаване Виктор Коняев, който може да се похвали със 70 победени в бой нацисти.

Виктор Коняев, подобно на много свои връстници, отива на фронта по-рано, прибавяйки тайно една година към реалната си възраст. През август 1942 г. фронтът изпитвал огромна нужда от нови бойци и здравото 17-годишно момче със значка „Ворошиловски стрелец“ било прието с радост във военния комисариат.

По време на обучението си в професионалното училище Виктор обръщал специално внимание на стрелбата на стрелбище, тъй като да бъдеш с точен мерник по това време било много модерно. Момчето дори не можело да си представи, че на фронта уменията, с които толкова се гордеело у дома, едва ли биха му били полезни.

Младият войник Коняев за пръв път е назначен в картечна рота. Само шест месеца по-късно, през януари 1943 г., в битките за Кавказ, Виктор получил първата си рана. За щастие не била тежка и само месец по-късно редник Коняев отново заел мястото си в своето звено.

Изненада очаквала завърналия се от болница войник. Той не се върнал при картечарите, а бил изпратен в 248-та разузнавателна рота на 302-ра стрелкова дивизия, която по-късно става известна като Тарнополска. Виктор никога не се разделил с това звено до края на войната.

Виктор провел първата си операция като шпионин в Северна Осетия. Тогава, като част от 1-ви и 4-ти украински фронт, боецът участвал в освобождаването на Украйна и Полша, а Победата го заварила близо до Прага.

Фронтовите разузнавачи имат своите специфики на бойните действия. За разлика от обикновения войник, разузнавачът не се стреми да удари с точен огън или да зашемети с бърза атака. Разузнавачът трябва да действа тихо, така че основното му оръжие да са щик и голи ръце.

Виктор Коняев майсторски владеел както ножа, така и тялото си, което се превърнало в основното му оръжие във войната. Той не се страхувал да проникне дълбоко в тила на противника и да участва в ръкопашен бой там, въпреки значителното му числено превъзходство.

На 6 септември 1943 г. в близост до село Киселевка при Донбас Коняев и другарите му влизат в немски окоп и унищожават трима вражески войници. През същия септември, но вече на 25-и, самият Виктор успява да унищожи огневата точка на противника, която пречела на атаката. За този подвиг той получил орден Червена звезда.

През 1943 г. по-големият брат на Виктор – Александър, е убит на фронта. След тази загуба разузнавачът става по-безпощаден към врага и веднага убива онези, които не представляват интерес по отношение на предоставянето на важна информация, както и войници от някои специални войски.

За пореден път разузнавачът се появява на 1 април 1944 г. близо до Тарнопол. Добирайки се до окопа на германците, Виктор на свой ред убива трима войници на Вермахта, за да вземе важни документи. Той успява да улови още един жив враг и да го завлече в руските окопи. За този храбър акт Коняев е награден с орден „Слава“, 3-та степен.

През май 1944 г. в района на гара Денисув в югозападна Полша Коняев се доближава до фронтовата линия на немската отбрана и атакува сам врага. Двама  охранители се опитали да го спрат, единият от които Виктор убил, а другият бил пленен. Общо през годините на войната Коняев е заловил  11 пленници и офицери от вражеската армия, като не се брои работата му в екип.

Сръчният и безпощаден разузнавач бързо се превърнал в знаменитост. Казват, че когато Коняев бил ранен, телефонът в медицинската служба не спирал нито за минута – важно било всички да знаят как се чувства героя. През 1944 г. много млад, но вече известен боец, той ​​е назначен за командир на разузнавателния отдел.

Виктор Коняев имал шанс да стане герой на Съветския съюз. На 18 август 1944 г. в Полша, на брега на река Сан, полкът му се оказва в затруднено положение. Почти нищо не се знаело за врага, който се криел в гористите местности и всякакви опити за придвижване напред били спирани веднага от германските картечари, които били разположени на неочаквани позиции.

От всички групи разузнавачи, които се опитали да вземат пленник, само Коняев и другарите му имали късмет. Но дори и най-добрият разузнавач от фронта постига успеха на висока цена – Виктор отново бил ранен. Информацията, получена от пленения германец, се оказва много полезна и допринася за бързото напредване на войските напред.

За това на 26 август 1944 г. командирът на дивизията полковник Николай Кучеренко подписва предложение за награждаване на Виктор Коняев със звездата Герой на Съветския съюз. В документа командирът пише следното за своя боец:

„По време на службата си в армията той се показа като изключително смел, решителен, без да се съобразява с никакви условия, борец, винаги си поставя една цел: „Задачата трябва да бъде изпълнена.“

Въпреки заслугите на Виктор към Родината и отличната характеристика на командира, висшите власти решили да се ограничат с обикновен орден и разузнавачът никога не получи Звездата на героя. Старшина Виктор Михайлович Коняев, който отбелязва 70 лични, документирани бойни победи в ръкопашния бой, доживява края на войната.

След като посреща Деня на победата край Прага, Коняев побързал да се прибере в родния си Владикавказ, за ​​да поживее в страната си в мирно време. Преди да се пенсионира, героят е работил в металургично предприятие. Той бил удостоен с титлата почетен гражданин на родния си град и починал през 2016 година.

Автор: Десислава Михалева