Било април 1526 г. Султан Бабур вече няколко дни оборудвал лагера на армията, с която трябвало да посрещне няколко пъти по-многоброен враг. Един дервиш, който придружавал армията на потомъка на Тамерлан, попитал господаря си: „Как смеят да се изправят срещу нас?“ Бабур отговорил: „Нима ги сравняваш ги с узбекските ханове и султани? Откъде сегашните ни врагове ще познават военното дело и новите оръжия?“ Така той изразил неласкавата си оценка за бойните качества на армията на съвсем младия и неопитен султан на Делхи Ибрахим Лоди.
Още великият Тамерлан (1336-1405) правел опити да се установи в Индия. През 1399 г. той разгромил войските на своя единоверец, султана на Делхи Нусрат Шах, и влязъл в столицата на неговите владения без съпротива от местните жители. Тимур оставил планини от трупове по пътя си, но напуснал Индия толкова бързо, както и влязъл – все пак проблемите с османските турци и Златната орда били много по-важни, отколкото индийските дела.
Оттогава тюркските племена не нахлували в земите на южните си съседи почти век и половина. Едва в началото на ХVІ век Бабур, потомък на Тимур и Чингис-хан, бил изтласкан от узбекския владетел Шейбани-хан чак в Кабул – и почти по неволя тръгнал да покорява Северна Индия, за да компенсира загубените си територии. За негов късмет ситуацията в Делхи била сложна.
Делхийският султанат, който преди идването на Тамерлан контролирал почти цяла Индия, в началото на ХVІ век се бил превърнал в само една от многото местни държавици. Кратък възход настъпил по време на управлението на пущунската династия Лоди. По времето, когато Бабур нахлул в Индия, Делхи водел продължителна борба с княжествата на раджпутите, която отвличала силите и вниманието му.
От 1519 до 1525 г. Бабур направил няколко опита да завземе Северна Индия, но всеки път се завръщал с празни ръце в Кабул. През 1522 г. обаче успял да превземе Кандахар, важен междинен пункт по пътя към Делхийския султанат. А 4 години по-късно отговорил на призива за помощ от неколцина влиятелни аристократи от Делхи – и тръгнал на поход срещу султан Ибрахим Лоди.
Така през 1526 г. в земите на Делхийския султанат навлязла 15-хилядна армия, част от която била въоръжена с огнестрелно оръжие. Особено ценни били артилерийските оръдия, които се обслужвали от наети турски специалисти. Почти без бой Бабур успял да превземе големия град Лахор, след което повел войските си право към Делхи.
Въпреки численото превъзходство на врага – Ибрахим успял да извади на бойното поле около 40 хиляди души и хиляда бойни слонове, войските на Бабур имали явно предимство. Първо, кампаниите срещу узбекските ханове и няколкото опита за поход към Индия дали на неговите войници безценен опит. На второ място, наличието на артилерия и огнестрелни оръжия било решаващо – делхийските войници били въоръжени само със саби и лъкове.
При подготовката за битката край градчето Панипат, Бабур демонстрирал задълбочени тактически и стратегически познания. Той заповядал на войските си да образуват нещо като импровизиран кръг от каруци, а в разстоянията между тях строил стрелци под прикритието на щитове. В центъра на укреплението били поставени артилерийските оръдия.
Ибрахим не посмял да атакува укрепения лагер на нашествениците, очевидно предчувствайки, че това обещава големи неприятности. Бабур обаче принудил делхийците да нападнат, като ги провокирал с малък отряд кавалерия. Така десет хиляди индийци сутринта на 21 април започнали атака. На десния фланг на атаката те дори имали успех – но внезапната поява на вражеска конница в тила и по фланговете създала хаос и безредици сред нападателите.
Това предопределило изхода на битката. Артилерийският огън толкова уплашил индийските бойни слонове, че те хукнали назад и започнали да тъпчат собствените си войски. А загубите, нанесени от огнестрелните оръжия на слабо защитената индийска пехота, били ужасяващи. Към обяд войските на Делхийския султанат започнали паническо бягство. Подире им се втурнала леката конница на Бабур. По най-скромни оценки Ибрахим загубил около 20 хиляди души на бойното поле, докато загубите на Бабур били незначителни.
Конницата се втурнала в лагера на Ибрахим и започнала методично да сече войниците, които нямали време да избягат. Пленниците били обезглавени. Войниците на Бабур намерили тялото на Ибрахим сред множеството трупове в деня след битката. Главата на делхийския султан станала почетен трофей за завоевателя на Северна Индия. Бабур влязъл в Делхи и се обявил за султан на Индустан. Така започнала многовековната история на империята на Великите Моголи.
На новият владетел на Северна Индия му оставало само да сломи съпротивата на останалите дребни княжества. През 1527 г. в битката при Кхануа той победил раджпутското опълчение на принц Санграм Сингх и така станал единствен владетел на обширни територии – от Кабул до Делхи.
В памет на победата над Ибрахим Бабур засадил великолепна градина в Панипат. Това била само първата стъпка по пътя към мащабна строителна програма – подобни градини се появили след известно време в най-големите градове в северната част на страната – Делхи и Лахор.
Именно с победата при Панипат е свързана историята на един от най -известните диаманти в историята на човечеството – „Кохинор“. Синът на Бабур, Хумаюн, изпратен в Агра, взел под закрилата си семейството на раджата Гвалиор, който бил убит на бойното поле. В знак на благодарност семейството му подарило скъпоценния камък. Когато Бабур посетил сина си в Агра, той му предал „Кохинор“.
Сега 105-каратовият диамант – ням свидетел на една от най-известните битки в историята на Индия, е сред главните украшения на британската корона.
–
