Било април 1526 г. Султан Бабур вече няколко дни оборудвал лагера на армията, с която трябвало да посрещне няколко пъти по-многоброен враг. Един дервиш, който придружавал армията на потомъка на Тамерлан, попитал господаря си: „Как смеят да се изправят срещу нас?” Бабур отговорил: „Нима ги сравняваш ги с узбекските ханове и султани? Откъде сегашните ни врагове ще познават военното дело и новите оръжия?“ Така той изразил неласкавата си оценка за бойните качества на армията на съвсем младия и неопитен султан на Делхи Ибрахим Лоди.
Още великият Тамерлан (1336-1405) правел опити да се установи в Индия. През 1399 г. той разгромил войските на своя единоверец, султана на Делхи Нусрат Шах, и влязъл в столицата на неговите владения без съпротива от местните жители. Тимур оставил планини от трупове по пътя си, но напуснал Индия толкова бързо, както и влязъл – все пак проблемите с османските турци и Златната орда били много по-важни, отколкото индийските дела.
Оттогава тюркските племена не нахлували в земите на южните си съседи почти век и половина. Едва в началото на ХVІ век Бабур, потомък на Тимур и Чингис-хан, бил изтласкан от узбекския владетел Шейбани-хан чак в Кабул – и почти по неволя тръгнал да покорява Северна Индия, за да компенсира загубените си територии. За негов късмет ситуацията в Делхи била сложна.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
