Андрей Чикатило е бивш учител в училище. Убил е повече от 50 младежи в бившия Съветски съюз.
Кой е Андрей Чикатило?
Чикатило е имал трудно детство и единственото сексуално преживяване като юноша е приключило бързо и безславно, а това довело до много подигравки. Така неусетно и логично се стигнало по-късно до удоволствието от упражняване на сексуално насилие. Когато полицията го залавя, той признава за 56 зловещи убийства и бива признат за виновен през 1992 г., а през 1994 г. е екзекутиран.
Андрей Романович Чикатило е роден през 1936 г. в Яблочное, в Украйна. По времето, когато се родил Чикатило, се ширили глад и мизерия. Ранното му детство било белязано от редица лишения. Ситуацията се влошила, когато избухва Втората световна война.
Говори се, че Андрей често бил оставян заключен в къщи, а когато се налагало да излиза, родителите му напомняли, че може да бъде изяден от съседите си. Майка му вярвала, че неговият 4-годишен брат вероятно е умрял по този начин и с това допълнително стресирала детето си.
Освен заобикалящите го трудности, предполага се, че Чикатило е страдал от хидроцефалия от раждането, което му е причинило проблеми с генитално-пикочните пътища по-късно в живота, включително нощно напикаване. Докато баща му бил на фронта, Чикатило спял с майка си в едно легло и при всяко подмокряне тя го биела жестоко.
В началото на юношеството се оказва, че Чикатило страда от хронична импотентност. Животът му е белязан от наборната служба на баща му във войната. Той бил заловен, задържан в плен. При завръщането си, баща му е обвинен от сънародниците си, че е позволил да бъде заловен. Чикатило търпи последиците от „малодушието“ на баща си, което го прави фокус на училищен тормоз.
За да защити достойнството си, Чикатило упорито четял в къщи и запомнял информация. Учителите му били доволни от него и често го хвалели, все пак бил отличник.
Болезнено срамежлив в резултат на това, единственият му сексуален опит по време на юношеството се случва на 15-годишна възраст. Това унижение белязва всичките му бъдещи сексуални преживявания и затвърждава връзката на секса с насилие.
Той се провалил на приемния си изпит в Московския държавен университет. Не кандидатствал в друг университет, а се премества в Родионово-Несветаевски, град близо до Ростов, през 1960 г., където става телефонен инженер. По-малката му сестра се премества при него и, загрижена от липсата на успех с противоположния пол, тя организира среща с местното момиче Феодосия, за което той се жени през 1963 г. Въпреки сексуалните си проблеми и липсата на интерес към нормалния секс, те имали две деца и живеели привидно нормален семеен живот.
През 1964 г, Чикатило изучава Руска литература и филология в Ростовския университет. През 1971 г. става учител. Поредица от оплаквания относно неприлични посегателства над малки деца го принуждават да се мести от училище в училище, преди накрая да се установи в минното училище в Шахти, близо до Ростов. Кариерата на Чикатило като учител приключва през март 1981 г. след редица оплаквания за малтретиране на ученици от двата пола.
В Шахти Андрей извършва първото си документирано убийство. На 22 декември той примамва 9-годишната Елена Закотнова в стара къща, която тайно бил купил. Той се опитал да я изнасили, но не успял да достигне ерекция. Докато момичето се борело да се освободи, той я удушил и я намушкал три пъти в корема, еякулирайки, докато пронизвал детето с ножа. В интервю след ареста си през 1990 г. Чикатило си спомня, че веднага след намушкването на Закотнова момичето е „казало нещо много дрезгаво “, след което той хвърлил тялото й в близката река Грушевка. Тялото й е намерено два дни по-късно.
Очевидец е видял Чикатило с жертвата, малко преди нейното изчезване, но неговата съпруга му предоставя желязно алиби, което му е позволило да избегне всяко по-нататъшно внимание от страна на милицията. Александър Кравченко, 25-годишен с предишна присъда за изнасилване, бил арестуван и признат за престъплението под натиск, вероятно в резултат на продължителен и брутален разпит. Той е осъден за убийството на Лена Закотонова и екзекутиран през 1984 г.
Може би в резултат на близкото му съприкосновение със закона, нямало повече документирани жертви през следващите три години. Все още преследван от твърдения за малтретиране на деца, Чикатило открива, че е невъзможно да намери друго учителско място, след като е съкратен от длъжността си в минното училище в началото на 1981 г. Той започва работа като чиновник във фабрика за суровини в Ростов, където позицията му била свързана с непрекъснати пътувания и му давала неограничен достъп до широк кръг млади жертви през следващите девет години.
17-годишната Лариса Ткаченко става следващата му жертва. На 3 септември 1981 г. Чикатило я удушил, намушкал и натъпкал устат ѝ с мръсотия и листа, за да не крещи. Чикатило приложил брутална сила за сексуалната си реализация и започва да оформя модел на действие, фокусирайки се върху младежи от двата пола. Той се сприятелявал с тях на гарите и автобусните спирки, преди да ги примами в близките горски райони, където ги нападал, опитвал да изнасили и използвал ножа си, за да ги осакати. В редица случаи той изяждал половите им органи или премахвал други части на тялото, като върховете на носа или езиците им. В най-ранните случаи често срещаният модел е да уврежда околоочната област, изрязвайки очните гнезда и премахвайки очните ябълки в повечето случаи.
По това време серийните убийци били почти неизвестно явление в Съветския съюз. Доказателствата за серийно убийство или малтретиране на деца понякога били скривани от контролираните от държавата медии в интерес на обществения ред. Осакатяването на очите било достатъчно различен начин, за да позволи свързването на други случаи, когато съветските власти най-накрая признали, че имат работа със сериен убиец. С нарастването на броя на телата слуховете за чуждестранни заговори и атаки на върколаци стават все по-разпространени, а общественият страх и интерес нарастват, въпреки липсата на медийно отразяване.
През 1983 г. московският детектив майор Михаил Фетисов поема контрола върху разследването. Той осъзнава, че един сериен убиец е на свобода, и назначава криминалиста Виктор Бураков да ръководи разследването в района на Шахти. Разследването се съсредоточява върху известни сексуални престъпници и психично болни, но такива били методите за разпит на местната милиция, че те редовно изтръгвали фалшиви признания от затворници, оставяйки Бураков скептичен към по-голямата част от тези „признания“.
С всяко тяло се събирали съдебните доказателства и милицията била убедена, че убиецът е с кръвна група АВ, както се вижда от пробите от сперма, събрани от редица местопрестъпления. Били взети и проби от една и съща сива коса.
Когато през 1984 г. били добавени още 15 жертви, усилията на милицията били драстично увеличени и те организирали масирани операции за наблюдение, които обхващали повечето местни транспортни възли. Чикатило бил арестуван заради подозрително поведение на автогара по това време, но отново избегнал подозрения по обвиненията в убийство, тъй като кръвната му група не съответствала на профила на заподозрения. Той, обаче, бил затворен за три месеца за редица незначителни престъпления.
По това време не осъзнавали, че действителната кръвна група на Чикатило, тип А, се различава от типа, открит в другите му телесни течности (тип АВ), тъй като той бил член на малцинствена група, известна като „несекретори“, чиято кръвна група може да бъде определена само от кръвна проба. Тъй като полицията е имала само проба от сперма, но не и кръв, от местата на престъплението, Чикатило успява да избегне съмненията за убийство. Днешните усъвършенствани техники за ДНК изследвания не могат да допуснат същата грешка.
След освобождаването си Чикатило започва работа като търговски пътник на железопътна компания в Новочеркаск, и успял да кротува до август 1985 г., когато убива две жени при отделни инциденти.
Приблизително по същото време, Бураков, разочарован от липсата на положителен напредък, търси помощта на психиатъра Александър Бухановски, който дооформя профила на убиеца. Бухановски описва убиеца като „некросадист“ или човек, който постига сексуално удовлетворение от страданията и смъртта на другите. Бухановски също така посочва възрастта на убиеца между 45 и 50 години, значително по-стар, отколкото се смятало до този момент. Решен да хване убиеца, Бураков дори разпитва серийния убиец Анатолий Сливко, малко преди екзекуцията му, в опит да получи някаква представа за неуловимия сериен убиец.
В началото на 1988 г. Чикатило отново подновява убийствата си, като по-голямата част се случват далеч от района на Ростов. През следващите две години броят на телата се увеличил с още 19 жертви и се оказва, че убиецът поема все по-големи рискове, като се фокусира предимно върху млади момчета и често убива на обществени места, където рискът от откриване е далеч по-висок.
Свободните медии по времето на Горбачов оказали огромен обществен натиск върху милицията да залови убиеца. Засилени били полицейските патрули, като Бураков се насочил към вероятни райони с тайна полиция в опит да примами убиеца. На няколко пъти Чикатило успява да избегне залавянето, но на 6 ноември 1990 г., тъкмо убил последната си жертва, Света Коростик, подозрителното му поведение било забелязано от патрулиращите милиционери на гарата наблизо и неговите данни били взети. Името му било свързано с предишния му арест през 1984 г. и той бил поставен под наблюдение.
Чикатило е арестуван на 20 ноември 1990 г. след подозрително поведение, но в началото отказал да признае убийствата. Бураков решил да позволи на психиатъра Бухановски, който бил изготвил оригиналния профил, да разговаря с Чикатило като внимателно се опита да разбере ума на убиеца от научен контекст. Чикатило, явно поласкан от този подход, се отворил пред психиатъра, като предоставил подробни сведения за всичките си убийства и дори завел полицията до местата на неоткрити досега тела.
Той твърдял, че е убил 56 жертви, въпреки че само 53 от тях можели да бъдат доказани. Тази цифра далеч надхвърляла 36-те случая, които милицията първоначално свързала със серийния убиец.
След като бил обявен за вменяем и годен да бъде изправен пред съда, на 15 октомври 1992 г. Чикатило бил признат за виновен по 52 от 53-те обвинения за убийство. Той бил осъден на смърт за всяко от убийствата. 16 месеца по-късно той е екзекутиран с изстрел в тила, на 14 февруари 1994 г.
Автор: Десислава Михалева
