Когато гледаме филми или исторически илюстрации на тема Древен Египет, несъмнено сме забелязали, че фараоните винаги са изобразени с различни изкуствени бради. Естествено е да се запитаме: защо те въобще се нуждаели от тези фалшиви козметични елементи и дали се е влагал някакъв скрит смисъл в подобни аксесоари?
Мнозина историци са направили някои доста интересни предположения, версии и догадки относно носенето на изкуствени бради от фараоните.
По принцип, отношението към косата в Древен Египет има доста необикновена и много интересна история, за която си струва да бъде разказано малко по-подробно.
Очевидно по време на Преддинастичния период на Египет (4000-3100 г. пр. Хр.) мъжете често носели мустаци и бради. Това може лесно да се види, например, върху статуята на престолонаследника Рахотеп (синът на фараона Снофру), който е изобразен с грижливо подстригани мустаци и прилича на Фреди Меркюри. Също така, изображения с гъсти бради често се срещат от археолозите върху маските на мумиите на египетските владетели от Първия преходен период (2150-2040 г пр. Хр.) и Средното царство (2040-1640 г. пр. Хр.).
Независимо от това, в самото начало на Династичния период (3100 г. пр. Хр.) косата сред египтяните далеч не била на почит и бръсненето става много разпространено – поне в благородните слоеве на обществото. Само за няколко поколения то се усвоява и от останалата част от египетското население. Окосмяването по лицето се превърнало в знак за нисък социален статус на човек (например, роб).
Някои учени твърдят, че бръсненето в Древен Египет по едно време започнало да се изисква от закона – и само на хора в траур или на онези, които щели да отидат на задгранично пътуване, било разрешено да не се бръснат. Това се потвърждава и от известния древногръцки историк Херодот, посетил Египет през V в. пр. Хр., който пише в своите трудове, че дългата коса и бради на египтяните са символ на голяма скръб, а в ежедневния живот не им е позволено да имат косми по лицето.
С развитието на металургията през II хил . пр. Хр. египтяните започват активно да използват тънки медни бръсначи с форма на полумесец – а по време на Средното царство започват да се появяват бронзови трапецовидни бръсначи, които са открити от археолозите в Кносос на остров Крит. По-късно (приблизително през I хилядолетие пр. Хр.) бръсначите започват да се правят главно от желязо. Очевидно тази силно развита култура на бръснене бързо води до появата на първите фризьори в света, които посещавали домовете на аристократите, за да си изкарват прехраната – но също работели и за обикновени клиенти на открито. Археолозите често откриват и изображения на бръснари по стените на древни египетски гробници.
Например, добре е известно, че египетските жреци премахвали абсолютно всички косми по тялото си, включително веждите и миглите, с инструменти за бръснене, за да могат да заемат мястото си според религиозните обичаи (вярвало се, че окосмеността е присъща на животните и мръсните бедуини). Жените пък премахвали космите само от най-важните зони: бикините, подмишниците и краката чрез средства за депилация във вид на пасти от мед и масло; това правели не само за хигиена, но и за красота. По-бедните жени използвали арсен и вар – именно този метод в далечното бъдеще ще се прилага в европейските страни.
Интересно е, че брадите в египетското изкуство обикновено показват „варварска“, слабо развита човешка природа – но с изключение на фараона. Всички врагове на Древен Египет (а почти всички хора, живеещи извън долината на Нил, били считани за врагове) често били изобразявани с бради. Предвид враждебността на древните египтяни към чужденците, това може да обясни и популярността на бръсненето в родината им, както и причината, поради която чиновниците понякога не се бръснели, когато пътували в чужбина.
Египтяните от висшите класи често носели перуки, изработени от ароматна смола, които били направени от вълна или отрязана коса; можели да носят и къси изкуствени бради. Хората от по-ниските класи също можели да се украсяват с изкуствени перуки – но само фараонът имал право да носи дълга изкуствена брада, а след неговата смърт при мумифицирането му слагали заоблена тънка плетена брада със златни нишки.
Най-разпространената хипотеза е, че брадите на фараоните в древното египетско изкуство, независимо от техния контекст, винаги са олицетворение на божествена природа; въпреки че, разбира се, не всички богове-мъже носели бради.
Някои историци смятат, че фалшивата брада на фараона е символизирала слънчев лъч! И тъй като самият фараон се смятал за бог, син на бога на слънцето Ра, брадата от златни нишки можела да символизира божествеността, която фараон излъчвал от лицето си по време на тържествени събития.
Мнението, че фараонът е носил изкуствена брада с дълги хоризонтални ивици, за да наподобява истинското слънце, греещо над Нил, наистина е често срещано. Всъщност, в съответствие с тази религиозна формула, фараонът изразявал статута си на жив бог, носейки в определени случаи фалшива брада, закрепена с връвчица.
Също така, някои историци предполагат, че фалшивата брада на фараона може да е била обикновен царски атрибут или аксесоар – и нищо повече. На тези твърдения се възразява, че само фараонът е изобразен с брадата на Озирис на всевъзможни статуи и рисунки – което може да показва ясната му връзка с божествена същност.
Този атрибут бил толкова разпространена в официалните царски реквизити, че дори известната царица Хатшепсут се изобразявала с фалшива брада на Озирис след смъртта й – но никой не може да каже със сигурност дали е носила изкуствена брада, докато царувала.
По един или друг начин, изкуствената брада на фараона определено не била обикновен аксесоар – а показателен символ на божествената сила на фараона, подобно на жезъла „уас“, асоцииран със символа на властта и могъществото на боговете Сет и Анубис.
–
