След Втората опиумна война, през 1860 г. Русия подписва Пекинския договор, който очертава границата с Манджурската империя на десния бряг на река Амур. Той разделя исторически важния, но слабо населен регион на Вътрешна Манджурия (останала част от империята Цин) и Външна Манджурия (станала част от Русия). Това принципно изключвало икономическото използване на реката от манджурските селяни, което, обаче, не било кой знае какъв проблем за империята.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/SinoSoviet01-710x431-1.jpg)
Дълги години отношенията между двете страни били дружелюбни, а граничното население било малобройно, така че местоположението на границата не водела до спорове, касаещи притежанието на пустинни острови по реката. Рибарите можели спокойно да ловят риба в Амур и Усури.
След Парижката мирна конференция от 1919 г. излиза разпоредба, която казва, че границите между държавите трябва по правило (но не непременно) да минават в средата на главния канал на реката. Тя предвиждала и изключения, като очертаване на границата по един от бреговете, когато такава граница се формирала исторически – по споразумение или ако едната страна колонизира другия бряг, преди другата да направи това. Освен това, международните договори и споразумения нямали обратна сила.
Въпреки това, в края на 50-те години, когато КНР, опитвайки се да увеличи международното си влияние, влиза в конфликт с Тайван и участва в гранична война с Индия, китайските власти използвали тези разпоредби за границите и поискали ревизия на съветско-китайската граница.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/China-U.S.S.R._border_eastern_sector._LOC_80691575.jpg)
Съветското ръководство нямало нищо против да се случи това и през февруари 1964 г. започнали консултации по граничните въпроси. Те, обаче, не довели до никакъв резултат. Във връзка с идеологическите различия по време на Културната революция в Китай и след Пражката пролет през 1968 г., отношенията им се влошили значително. Въпросът за острова бил представен на китайската страна като символ на съветския ревизионизъм и социал-империализъм.
През март 1969 г. двете най-мощни социалистически сили по това време – СССР и КНР – почти започват мащабна война за парчето земя, наречено Дамански остров.
Островът Дамански на река Усури е бил част от област Пожарски на Приморската територия и е имал площ от 0,74 км². Той се намирал малко по-близо до китайското крайбрежие, отколкото до руското. Границата, обаче, не минавала по средата на реката, а, в съответствие с Пекинския трактат от 1860 г., по китайския бряг.
Конфликтът в Дамански произтича 20 години след образуването на Китайската народна република. До 50-те години Китай била слаба страна с бедно население. С помощта на СССР Китай не само успява да се обедини, но започва да се развива бързо, укрепвайки армията и създавайки необходимите условия за модернизация на икономиката. След смъртта на Сталин, обаче, в съветско-китайските отношения започва период на охлаждане. Мао Дзедун претендирал за ролята на водещ световен лидер на комунистическото движение, с което Никита Хрушчов не можел да се примири.
В същото време, политиката на Културната революция, провеждана от Дзедун, непрекъснато изисквала да се държи обществото в напрежение, да се създават все повече и повече образи на врага както в страната, така и извън нея, както и процеса на „десталинизация“ в СССР като цяло застрашавала култа към самия „велик Мао“. В резултат на това през 1960 г. Китай официално обявява „грешния“ курс на КПСС, отношенията между страните ескалират до краен предел и конфликтите започват да се случват често на границата на повече от 7,5 хиляди километра.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/SinoSoviet12-710x399-1.jpg)
Според изявленията на съветската страна, групи цивилни и военнослужещи започнали систематично да нарушават граничния режим и да влизат на съветска територия, откъдето били изгонвани от граничарите, без да се използва оръжие. Отначало селяните навлизали на територията на СССР по указание на китайските власти и демонстративно се занимавали с икономически дейности там: косене и паша на добитък, твърдейки, че са на китайска територия. Броят на подобни провокации нараства рязко: през 1960 г. са 100, през 1962 г. – повече от 5000. Тогава хангвайпингите започват да атакуват граничните патрули. Имало хиляди такива събития и във всяко от тях участвали до няколкостотин души. На 4 януари 1969 г. на остров Киркински ( Цилициндао ) се осъществила китайска провокация с участието на 500 души.
Според китайската версия на събитията, съветските граничари сами инсценирали провокациите и биели невинните граждани на КНР, които се занимавали с икономически дейности, на място, където винаги са го правили. По време на инцидента на остров Киркински съветските граничари използвали бронетранспортьори, за да прогонят цивилни и на 7 февруари 1969 г. изстреляли няколко единични изстрела в посока на китайския граничен отряд.
В нощта на 2 март 1969 г. около 300 китайски войници преминали на остров Дамански. Няколко часа те останали незабелязани, съветските граничари получили сигнал за въоръжена група от около 30 души в 10:32 ч. сутринта.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/SinoSoviet08-710x399-1.jpg)
32 граничари под командването на началника на Нижне-Михайловската застава старши лейтенант Иван Стрелников се отправят към местопроизшествието. Приближавайки се до китайските военни, Стрелников настоява те да напуснат съветската територия, но в отговор е открит огън от стрелково оръжие. Старши лейтенант Стрелников и граничарите, които били с него, били убити, само един войник успял да оцелее.
Така започва известният Дамански конфликт, който не е описан никъде, но за който всички са знаели.
В близката застава на Кулебякини Сопки се чула стрелба. Старши лейтенант Виталий Бубенин се притекъл на помощ с 20 граничари и един бронетранспортьор. Китайците атакували активно, но отстъпили след няколко часа. Жителите на съседното село Нижнемихайловка се притекли на помощ на ранените.
На този ден били убити 31 съветски граничари, а още 14 военнослужещи били ранени. Според комисията на КГБ загубите на китайската страна възлизат на 248 души.
На 3 март се провежда демонстрация в Пекин близо до съветското посолство. На 7 март посолството на КНР в Москва било затворено.
На 8 март се провежда демонстрация на граждани близо до китайското посолство, която осъждала политиката на Мао Дзедун и нахлуването на китайски войски на съветска територия. Демонстрантите носели плакати: „Срам за кликата на Мао“, „Долу с великодържавния шовинизъм на китайските лидери!“, „Кликът Мао Цзедун издава каузата на народите, които се борят срещу империализма“ и други. Демонстрацията била мирна. Участниците вдигали юмруци и скандирали към китайското посолство: „Срам! Срам! Срам!“. Вестник „ Известия“ излиза същия ден със заглавие на първа страница: „Трудещите се в страната ни строго осъждат провокацията на маоистите“.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/1280px-Pozicii_artillerii_u_ostrova_Damanskij-710x386-1.png)
На 14 март в 11:15 ч. граничарите забелязали група китайци, които се придвижвали към острова. Руснаците стреляли в посока към групата. Това принудило китайците да се изтеглят на своя бряг.
В 15:00 часа е получена заповед за отстраняване на граничарите от острова. Веднага след напускането на съветските граничари китайските войници започнали да окупират острова. В отговор на това осем бронетранспортьори под командването на началника на моторизираната маневрена група на 57-и граничен отряд подполковник Е. И. Яншин се придвижват в бойна формация към остров Дамански. Китайците се оттеглили към своя бряг.
В 20:00 часа граничарите получили заповед да окупират острова. Същата нощ групата на Яншин от 45 души се установява там с четири бронетранспортьора.
На 15 март сутринта китайците отново преминали в офанзива. Те използвали пехотна дивизия, подсилена от резервисти. Атаките продължили цял час. След ожесточена битка китайците успели да изгонят съветските войници.
След това, за да подкрепи защитниците, танков взвод преминал в контраатака. Той бил оглавяван от началника на граничния отряд „Имански”, включващ постовете Нижне-Михайловская и Кулебякини Сопки, полковник Леонов. Но, както се оказва, китайците били подготвени за подобен развой на събитията и разполагали с достатъчен брой противотанкови оръжия. Заради ожесточения огън контраатаката на руснаците се провалила.
Неуспехът в контраатаката и загубата на най-новата бойна машина Т-62 с тайно оборудване накрая убедила съветското командване, че вкараните в бойни действия сили не били достатъчни за победа над китайската страна.
Тогава силите на 135-ата мотострелкова дивизия, разположени по реката, поели властта, командването на която нарежда на артилерията си, включително отделната дивизия БМ-21 Град, да открие огън по китайските позиции на острова. Това бил първият път, когато ракетни установки „Град“ били използвани в битка и точно това решило изхода.
Съветските войски се изтеглили към своя бряг и китайската страна не предприела по-враждебни действия.
Общо по време на сблъсъците съветските войски губят 58 войници и 4 офицери, а ранените са 94 войници и 9 офицери. Загубите на китайската страна все още са класифицирана информация и според различни оценки варират от 100-150 до 800 и дори 3000 души.
За героизма си четирима военнослужещи получават званието Герой на Съветския съюз: полковник Д. Леонов и старши лейтенант И. Стрелников (посмъртно), старши лейтенант В. Бубенин и младши сержант Й. Бабански.
Автор: Десислава Михалева