май 2, 2021
274 Views

Най-големият въоръжен конфликт между Русия и Китай в новата история – конфликтът за о-в Дамански

Автор:

След Втората опиумна война, през 1860 г. Русия подписва Пекинския договор, който очертава границата с Манджурската империя на десния бряг на река Амур. Той разделя исторически важния, но слабо населен регион на Вътрешна Манджурия (останала част от империята Цин) и Външна Манджурия (станала част от Русия). Това принципно изключвало икономическото използване на реката от манджурските селяни, което, обаче, не било кой знае какъв проблем за империята.

Остров Дамански. Изглед от китайското крайбрежие

Дълги години отношенията между двете страни били дружелюбни, а граничното население било малобройно, така че местоположението на границата не водела до спорове, касаещи притежанието на пустинни острови по реката. Рибарите можели спокойно да ловят риба в Амур и Усури.

След Парижката мирна конференция от 1919 г. излиза разпоредба, която казва, че границите между държавите трябва по правило (но не непременно) да минават в средата на главния канал на реката. Тя  предвиждала и изключения, като очертаване на границата по един от бреговете, когато такава граница се формирала исторически – по споразумение или ако едната страна колонизира другия бряг, преди другата да направи това. Освен това, международните договори и споразумения нямали обратна сила.

Въпреки това, в края на 50-те години, когато КНР, опитвайки се да увеличи международното си влияние, влиза в конфликт с Тайван и участва в гранична война с Индия, китайските власти използвали тези разпоредби за границите и поискали ревизия на съветско-китайската граница.

Карта на конфликта от 1969 г. Снимка: Уикипедия

Съветското ръководство нямало нищо против да се случи това и през февруари 1964 г. започнали консултации по граничните въпроси. Те, обаче, не довели до никакъв резултат. Във връзка с идеологическите различия по време на Културната революция в Китай и след Пражката пролет през 1968 г., отношенията им се влошили значително. Въпросът за острова бил представен на китайската страна като символ на съветския ревизионизъм и социал-империализъм.

През март 1969 г. двете най-мощни социалистически сили по това време – СССР и КНР – почти започват мащабна война за парчето земя, наречено Дамански остров.

Островът Дамански на река Усури е бил част от област Пожарски на Приморската територия и е имал площ от 0,74 км². Той се намирал малко по-близо до китайското крайбрежие, отколкото до руското. Границата, обаче, не минавала по средата на реката, а, в съответствие с Пекинския трактат от 1860 г., по китайския бряг.

Конфликтът в Дамански произтича 20 години след образуването на Китайската народна република. До 50-те години Китай била слаба страна с бедно население. С помощта на СССР Китай не само успява да се обедини, но започва да се развива бързо, укрепвайки армията и създавайки необходимите условия за модернизация на икономиката. След смъртта на Сталин, обаче, в съветско-китайските отношения започва период на охлаждане. Мао Дзедун претендирал за ролята на водещ световен лидер на комунистическото движение, с което Никита Хрушчов не можел да се примири.

В същото време, политиката на Културната революция, провеждана от Дзедун, непрекъснато изисквала да се държи обществото в напрежение, да се създават все повече и повече образи на врага както в страната, така и извън нея, както и процеса на „десталинизация“ в СССР като цяло застрашавала култа към самия „велик Мао“. В резултат на това през 1960 г. Китай официално обявява „грешния“ курс на КПСС, отношенията между страните ескалират до краен предел и конфликтите започват да се случват често на границата на повече от 7,5 хиляди километра.

Конфликта на остров Дамански. Снимка: архив на списание Огонёк.

Според изявленията на съветската страна, групи цивилни и военнослужещи започнали систематично да нарушават граничния режим и да влизат на съветска територия, откъдето били изгонвани от граничарите, без да се използва оръжие. Отначало селяните навлизали на територията на СССР по указание на китайските власти и демонстративно се занимавали с икономически дейности там: косене и паша на добитък, твърдейки, че са на китайска територия. Броят на подобни провокации нараства рязко: през 1960 г. са 100, през 1962 г. – повече от 5000. Тогава хангвайпингите започват да атакуват граничните патрули. Имало хиляди такива събития и във всяко от тях участвали до няколкостотин души. На 4 януари 1969 г. на остров Киркински ( Цилициндао ) се осъществила китайска провокация с участието на 500 души.

Според китайската версия на събитията, съветските граничари сами инсценирали провокациите и биели невинните граждани на КНР, които се занимавали с икономически дейности, на място, където винаги са го правили. По време на инцидента на остров Киркински съветските граничари използвали бронетранспортьори, за да прогонят цивилни и на 7 февруари 1969 г. изстреляли няколко единични изстрела в посока на китайския граничен отряд.

В нощта на 2 март 1969 г. около 300 китайски войници преминали на остров Дамански. Няколко часа те останали незабелязани, съветските граничари получили сигнал за въоръжена група от около 30 души в 10:32 ч. сутринта.

Иззети оръжия от китайците. Снимка: архив на списание Огонёк.

32 граничари под командването на началника на Нижне-Михайловската застава старши лейтенант Иван Стрелников се отправят към местопроизшествието. Приближавайки се до китайските военни, Стрелников настоява те да напуснат съветската територия, но в отговор е открит огън от стрелково оръжие. Старши лейтенант Стрелников и граничарите, които били с него, били убити, само един войник успял да оцелее.

Така започва известният Дамански конфликт, който не е описан никъде, но за който всички са знаели.

В близката застава на Кулебякини Сопки се чула стрелба. Старши лейтенант Виталий Бубенин се притекъл на помощ с 20 граничари и един бронетранспортьор. Китайците атакували активно, но отстъпили след няколко часа. Жителите на съседното село Нижнемихайловка се притекли на помощ на ранените.

На този ден били убити 31 съветски граничари, а още 14 военнослужещи били ранени. Според комисията на КГБ загубите на китайската страна възлизат на 248 души.

На 3 март се провежда демонстрация в Пекин близо до съветското посолство. На 7 март посолството на КНР в Москва било затворено.

На 8 март се провежда демонстрация на граждани близо до китайското посолство, която осъждала политиката на Мао Дзедун и нахлуването на китайски войски на съветска територия. Демонстрантите носели плакати: „Срам за кликата на Мао“, „Долу с великодържавния шовинизъм на китайските лидери!“, „Кликът Мао Цзедун издава каузата на народите, които се борят срещу империализма“ и други. Демонстрацията била мирна. Участниците вдигали юмруци и скандирали към китайското посолство: „Срам! Срам! Срам!”. Вестник „ Известия“ излиза същия ден със заглавие на първа страница: „Трудещите се в страната ни строго осъждат провокацията на маоистите“.

Артилерийски позиции на 135-та мотострелкова дивизия близо до остров Дамански вечерта на 15 март 1969 г. Снимка: Уикипедия

На 14 март в 11:15 ч. граничарите забелязали група китайци, които се придвижвали към острова. Руснаците стреляли в посока към групата. Това принудило китайците да се изтеглят на своя бряг.

В 15:00 часа е получена заповед за отстраняване на граничарите от острова. Веднага след напускането на съветските граничари китайските войници започнали да окупират острова. В отговор на това осем бронетранспортьори под командването на началника на моторизираната маневрена група на 57-и граничен отряд подполковник Е. И. Яншин се придвижват в бойна формация към остров Дамански. Китайците се оттеглили към своя бряг.

В 20:00 часа граничарите получили заповед да окупират острова. Същата нощ групата на Яншин от 45 души се установява там с четири бронетранспортьора.

На 15 март сутринта китайците отново преминали в офанзива. Те използвали пехотна дивизия, подсилена от резервисти. Атаките продължили цял час. След ожесточена битка китайците успели да изгонят съветските войници.

След това, за да подкрепи защитниците, танков взвод преминал в контраатака. Той бил оглавяван от началника на граничния отряд „Имански”, включващ постовете Нижне-Михайловская и Кулебякини Сопки, полковник Леонов. Но, както се оказва, китайците били подготвени за подобен развой на събитията и разполагали с достатъчен брой противотанкови оръжия. Заради ожесточения огън контраатаката на руснаците се провалила.

Неуспехът в контраатаката и загубата на най-новата бойна машина Т-62 с тайно оборудване накрая убедила съветското командване, че вкараните в бойни действия сили не били достатъчни за победа над китайската страна.

Тогава силите на 135-ата мотострелкова дивизия, разположени по реката, поели властта, командването на която нарежда на артилерията си, включително отделната дивизия БМ-21 Град, да открие огън по китайските позиции на острова. Това бил първият път, когато ракетни установки „Град“ били използвани в битка и точно това решило изхода.

Съветските войски се изтеглили към своя бряг и китайската страна не предприела по-враждебни действия.

Общо по време на сблъсъците съветските войски губят 58 войници и 4 офицери, а ранените са 94 войници и 9 офицери. Загубите на китайската страна все още са класифицирана информация и според различни оценки варират от 100-150 до 800 и дори 3000 души.

За героизма си четирима военнослужещи получават званието Герой на Съветския съюз: полковник Д. Леонов и старши лейтенант И. Стрелников (посмъртно), старши лейтенант В. Бубенин и младши сержант Й. Бабански.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu