Как се казва Пепеляшка?

Главната героиня на една от най-известните приказки на Шарл Перо носи обидния прякор Пепеляшка. Наистина оскърбително, защото намеква за ниска хигиена. Но, така или иначе, това е само прозвище. А как ли е истинското й име? В края на краищата нали тя не може да бъде безименна, макар да не си задаваме този въпрос, когато четем приказката в далечното детство – тогава Пепеляшка си е просто Пепеляшка. Звучи толкова познато, че дори целият негативен смисъл на това „име“ напълно е изчезнал. Когато пораснат, малцина си спомнят, че горкото момиче постоянно е било изцапано от главата до петите с пепел и сажди – поради което я „преименували“.

Обидният прякор е измислен от лошите й доведени сестри. Но Шарл Перо пише, че всички в семейството започнали да повтарят след тях: Пепеляшка, та Пепеляшка… Тъй като се уточнява: „всички“, това означава, че дори родният й баща наричал дъщеря си по този начин. Откъдето и да го погледнеш – сурова приказка!

Перо не разкрива името на девойката. Впрочем, той по принцип не съобщава имената на мнозина от героите си. На Пепеляшка поне й дава прякор, но другите не удостоява дори с това. Просто: мащеха, сестри, крал, принц, фея…

Но Шарл Перо не бил единственият, който създал приказка по историята за бедната изцапана с пепел девойка, която срещнала принца. Това е много популярен сюжет и в множество негови версии героинята си има пълноценно собствено име. Например, в игралния филм на „Дисни“ от 2015 г. с участието на Лили Джеймс в главната роля, базиран на легендарния анимационен филм – също на „Дисни“, името на Пепеляшка е Ела. Така се казва тя и в американския сериал „Имало едно време“. Това име е измислено от сценаристите, които се основават на думата „Пепеляшка“ – на английски тя звучи като „Синдерела“. Ако пропуснете първите две срички, тогава ще остане Ела. Остроумно! Но все още е производно от прякора, плюс това е римейк. А може би има старинни текстове, в които героинята е наречена с истинското й име? Да, има!

Още през ХVІ век, много по-рано от Шарл Перо, неаполитанецът Джанбатиста Базиле разказва тази история в книгата си „Приказка за приказките“. В същата книга можете да намерите ранни версии и на други известни приказки. При това в много по-зловещи и кървави трактовки от тези, с които сме свикнали. Историята на Пепеляшка също е пълна с много коравосърдечни подробности. Можем да съдим за тях поне по подзаглавието, с което е снабдена през ХVІ век тази приказка:

„Цецола, подтикната от шивачката да убие мащехата си, смята, че ще спечели уважение от шивачката, защото й помогнала да се омъжи за баща й, но вместо това е изпратена да живее в кухнята; обаче, чрез магическото изкуство на феите, след различни приключения се удостоява с честта да стане съпруга на краля“.

Всичко това е подзаглавие, и сюжетните обрати тук, както виждаме, са много по-сложни. Приказката завършва с познатата сцена с пробването на обувката:

„Тогава велможата си спомнил и казал:„ Имам дъщеря, но тя винаги седи вкъщи, бди над огнището, защото е твърде грозна и недостойна да седне на масата на Ваше величество“. Кралят отвърнал: „Тук тя ще бъде първа в списъка, защото това е моята кралска воля“. С  това те се разделили и на следващия ден се върнали отново. И сега Цецола дошла заедно с дъщерите на Кармозина. И кралят, щом я видял, веднага разбрал, че е тя; но засега се преструвал, че не се е досетил за нищо. Когато трапезата приключила, дошло време да се пробва обувката. И преди още да я поднесат към Цецола, тя изскочил от ръцете на краля и, сякаш жива, се настанила върху крака на красавицата, както магнит привлича желязо“.

Така сега знаем, че истинското име на Пепеляшка е Цецола. Ако решим да го побългарим, несъмнено най-близко ще бъде Цветанка и производните му Цецка, Цеца, Цеци, по-съвременното Цура и т н.

Хм… Може би все пак за предпочитане е Пепеляшка?

–