Фердинанд Уолдо Демара, известен като Фред, е роден в Лорънс, Масачузетс през декември 1921 г. Семейството му било доста заможно, когато се родил, но баща му загубил много пари в Голямата депресия и трябвало да се преместят в беден квартал. Едно от най-впечатляващите преживявания в младия живот на Фред било, когато той убедил местен собственик на сладкарница да му даде безплатни шоколади. Друг път намерил чифт изкуствени крака в кошче за боклук и ги заровил в снега край пътя, оставяйки да стърчи само част от тях. Забавлявал се от реакциите на преминаващи шофьори.
На шестнадесетгодишна възраст Фред бяга от дома си. Заминава за Род Айлънд. В този малък град имало цистерциански манастир и младият Фред Демара се присъединил като послушник. След четири години Фред си тръгнал. Игуменът на манастира смятал, че е по-подходящ за светски живот, вместо да живее в съзерцание. При предстоящата война се записал в американската армия. Фред установил, че армията е още по-неподходяща и от манастира, и след една година дезертирал. Като дезертьор той за първи път приема фалшива самоличност – тази на армейския му приятел Антъни Игнолия.
Под това име се присъединил към американския флот. Обучавали го за болничния корпус, но когато осъзнал, че това означава да служи на фронтовите линии, се опитал да подправи пълномощията, които щели му позволят да се запише за обучението за офицери. Разкриват фалшификацията му и отново е принуден да бяга. Връща се към монашеския живот в цистерцианския манастир в Луисвил, Кентъки, този път под името Робърт Линтън Френч. Доктор Френч бил реален човек, живеещ в неизвестност, и Фред получил копия на документите си по пощата – свидетелство за раждане, университетски документи и т.н. Като Робърт Френч Фреди пътува до Чикаго и учи философия и етика в университета DePaul. Той се отличавал в следването си, но когато наближило да даде обет, се отказал.
Появява се отново в Ери, Пенсилвания, като преподава психология в университета, след което се преместил в Лос Анджелис, където прекарал известно време като санитар в санаториум. Използвайки името и пълномощията на Френч, си намерил друга работа като преподавател по психология в университета във Вашингтон. Той се сприятелил с местния шериф Франк Тамблин. Шериф Тамблин го направил специален заместник, а Фред изнасял речи в подкрепа на кандидатурата на шерифа за преизбирането му. Но един ден шерифът се появил със заповед за ареста на Фред. На гарата двама агенти на ФБР го причакали, идентифицирайки го като дезертьор.
След като бил освободен от затвора, Фред се завърнал у дома за известно време. Този път решил да стане биолог в Кентъки на име д-р Сесил Хаман. Под това име Фред си намерил работа в Масачузетската очна клиника, свързана с Харвардската болница. После решава да напусне Бостън и се насочва на север към Алфред, Мейн.
В Мейн се връща към религиозния живот. Този път това било като част от преподавателска дейност. Братята били щастливи да посрещнат в стадото такъв „висококвалифициран“ човек. Историята се появява в местните вестници, нещо, което станало истинска катастрофа за Фред. Ученик на истинския д-р Хаман прочел историята и се обадил на преподавателя си. За щастие д-р Хаман не бил инициативен човек и не предал Фред на властите.
Фред свършил много добра работа за Братята по време на престоя си при тях – помагал им да се ориентират в бюрокрацията, за да се регистрират като американски колеж. Преди да даде обетите си, бил изпратен в Ню Брансуик в Канада да учи богословие. Там се сприятелява с местния личен лекар, човек на име Джоузеф Сайър. Фред твърди, че са се сприятелили, когато д-р Сайър лекувал монах от артрит. Той бил чул, че Фред е бил биолог, преди да стане монах, и се допитал до него за лечението. Фред бил прочел за пчелната отрова, която се използва за лечение на артрит в медицинско списание, и предложил метода. Когато Фред тръгнал за Мейн, д-р Сайър го помолил да вземе документите му със себе си. Д-р Сайър се надявал да получи американски медицински лиценз, в замяна на канадския.
Когато Фред се завръща в Мейн, открива, че братята са получили хартата на колежа, но не бил избран за ръководител на колежа. Ядосан, той „взел назаем” един от автомобилите им, пътувал до Бостън и взел автобуса обратно до Ню Брансуик. Там Фред кандидатствал за флота и се записал като морски хирург, използвайки пълномощията на д-р Сайър. През пролетта на 1951 г. бил назначен във военноморска база в Халифакс за два месеца и през юни Фред Демара отплава на Каюга.
Задълженията на Фред на кораба варирали от рутинни лечения и диагнози до малки процедури като премахване на болен зъб на капитана. Фред никога преди не се бил занимавал със стоматология, така че излекувал капитана, след като набързо прочел за процедурата. Най-голямото му изпитание било, след като корабът пристигнал в Корея. Корейски кораб докарал трима ранени мъже на борда. Единият от тях имал куршум в гърдите близо до сърцето и Фред трябвало да го оперира. Знаел, че условията са далеч от идеалните. Корабът нямал апаратура за стерилизация на инструментите, без значение, че никога не е оперирал досега. И все пак се съгласил – разчитайки на принципа „колкото по-малко реже, толкова по-малко ще шие след това“. Операцията била успешна и животът на корейския войник бил спасен.
Когато Фред слязъл на брега в Корея, той бил ужасен от условията и липсата на медицинска грижа. Неговата солидна християнска благотворителност го принудила да направи нещо и получил разрешение от капитана да работи доброволно с тях. Скоро станал добре известен с това и когато местен военен командир лично го похвалил, корабният радиоофицер решил да напише за случващото се до щаба. Фред се опитал да го откаже от тази идея, но не настоявал много, тъй като споменаването в депешите било сериозна чест. Историята на офицера, която включвала драматичен преразказ на операцията на палубата на кораба, привлякла вниманието на медиите и била предадена на вестниците. Истинският д-р Сайър бил много изненадан да прочете за геройствата си и веднага се свързал с властите. Скоро капитанът на кораба бил известен и въпреки че смятал, че има някаква грешка, бил принуден да изпрати Фред обратно в Канада.
След много ровене канадските власти разкрили истинската му самоличност. Със силната препоръка на капитана му да проявят милост и не желаейки лоша реклама, те решили, че най-простото нещо е да го депортират в Америка.
През 1955 г. в Хюстън, Тексас, Фред се появил отново като д-р Бенджамин Джоунс, професор от Мисисипи. Кандидатства за присъединяване към Департамента за корекции в Тексас, използвайки хитра стратегия. Фред е приет и първоначално е назначен да бъде лейтенант в една от затворническите ферми. Тежките условия на работа на затворниците и откритата бруталност и расизъм на охраната обаче го безпокоят твърде много и той се премества в отдела за отдих в затвора.
Там се справил достатъчно добре, за да бъде назначен за заместник-надзирател на нов затвор („Шамрок“), предназначен да отдели най-жестоките затворници от останалата част от населението. Но всичко се сринало, когато един от затворниците го разпознал от интервюто му в списание LIFE, публикувано след екстрадицията му. Изправен пред шефа си, Фред отрича всичко. Но щом излязъл от полезрението на мъжа, се насочил към стаята си, грабнал всичко, което притежава, качил се в колата си и избягал.
През лятото на 1956 г. Фред слиза от ферибота на остров Норт Хейвън в Мейн. Този път той бил Мартин Годгарт, новият учител в местното училище. Преподавал на момчетата английски и латински, а също така бил активист в местната общност. Хората трудно се доверили на непознат, но скоро става популярен сред тях. Фред вече бил уморен и отново започнал да пие. Един твърде недискретен коментар предизвикал подозренията на местните жители и майката на едно от децата, на които той преподавал, поръчала копие на стар брой на списание LIFE. След като подозренията й били потвърдени, тя подмамила Фред да остави пръстовите си отпечатъци върху чаша и след това ги изпратила на ФБР. На 14 февруари 1957 г. Фред бил арестуван и отведен от острова. За негов късмет съдията му дал само два месеца изпитателен срок за липса на законна учителска лицензия.
През 1980 г. се разболява сериозно и от свещеник става пациент. Умира през 1982 г., на 60 годишна възраст, от усложнения от диабет.
Автор: Десислава Михалева
