юли 25, 2021
4498 Views

Вълчото момиче от Дяволската река

Автор:

В края на 30-те години на 19 век, когато земята и хората все още били диви, двама мъже, Джон Дент и Уил Марло – събирачи на кожи, стават партньори в затънтените гори на Джорджия. Дивечът бил в изобилие и в продължение на няколко години нещата вървели гладко. През пролетта на 1843 г., избухва спор за подялбата на зимния им улов. Последвала смърт и странна история. И всичко било заради жена.

Докато залагал капани близо до хижата на планинар, Джон се влюбил в красивата му дъщеря, Моли Питърс. За щастие на Джон, Моли също се влюбила в него и двамата се сгодили. Когато Джон и Уил станали партньори, те сключили договор за съвместна продажба на кожите, които събирали, и разделяли парите по равно. Но с брак на хоризонта, Джон искал да вземе половината кожи и да ги продаде сам, тъй като бил сигурен, че може да получи повече, като ги продава сам.

 

След ожесточена кавга Уил отстъпил и дал половината кожи на Джон. Скоро след това, обаче, Уил започнал да говори в града, че е бил измамен. Това продължило няколко седмици, докато не се случила жестока схватка, при която Джон намушкал стария си партньор смъртоносно. Тъй като общественото мнение било срещу него, Джон нямал какво друго да направи, освен бързо да напусне страната. Преди да си тръгне, обаче, той успял да види годеницата си и да й каже, че ще намери място, където да бъдат заедно и ще се върне, за да я отведе.

Минала цяла година и хората скоро загубили интерес към въпроса. През цялото това време, всяка сутрин и вечер, Моли стояла пред хижата на баща си и мълчаливо гледала в далечината. Малко след залез слънце на 13 април 1844 г., както правело всеки ден, момичето отишло в обора, за да дои кравата. След като се забавила необичайно дълго време, баща й решил да я потърси. Намерил кравата неиздоена, а в празната кофа имало нож със засъхнала кръв около дръжката. Своеобразната дръжка от еленов рог улеснило разпознаването на ножа. С него Джон Дент е убил Уил Марло.

В тъмното бащата на Моли я търсил и викал, но не могъл да намери следа. На следващата сутрин се събрали планинарите от околността и близките градове, за да търсят момичето. Те открили следите на мъж и жена, водещи до река Чикамауга. На брега, под навеса на наклонено дърво, намерили прясно забит дървен кол, за който наскоро очевидно е било вързано малко кану. Моли била тръгнала без обяснение и без никаква подготовка. Всичко, което взела със себе си, били дрехите на гърба ѝ.

Шест месеца по-късно в самотната хижа на г-н Питърс пристигнало писмо. На него била поставена пощенска марка от Галвестън, Тексас. В него пишело: “Дяволът има река в Тексас, която е негова собствена и е създадена само за тези, които са пораснали. С любов, Моли.”

По онова време жителите на Джорджия не били запознати с реките на Тексас или с имената им. Дори в самия Тексас малко хора са знаели нещо за Дяволската река, далеч на запад от Сан Антонио. Покрай бреговете ѝ се намирала малката колония Долорес, слабо населена с предимно испаноезични хора.

Бедният г-н Питърс и съседите му просто смятали, че някъде в Тексас Джон Дент притежавал река, край която залагал капани. Знаели, че Дент е дявол, но били изненадани от признанието на Моли.

Джон и неговата булка се установили близо до Долорес, но подобно на самотен вълк, той построил малка дървена колиба на няколко мили от града. В рамките на една година, обаче, колонията била изоставена. Индианците избили повечето заселници. Останалите, четиринадесет възрастни и три деца, се насочили на изток към по-цивилизована територия. Команчите ги проследили и нападнали край езеро, близо до сегашния Каризо Спрингс. След като избили всички, индианците хвърлили телата им във водите на езерото. Мексиканците нарекли езерото Еспантоса, което означава „страховито“ и до днес се смята, че то е обитавано от духове.

На два дни езда на запад от Долорес, две или три мексикански семейства, които като Джон имали споразумение с индианците, отглеждали няколко кози в каньона Пекос. Около обяд един ден в края на август 1845 г., по време на гръмотевична дъждовна буря, човек на кон се качил до едно от тези ранчота. Той казал на мексиканското семейство, че е бил на лагер там, където Драй Крийк се влива в Дяволската река. Казал, че жена му ражда и те отчаяно се нуждаят от помощ. Докато семейството оседлавало конете си, мълния ударила дървения стълб и убила пратеника, който нетърпеливо стоял до него. Това, разбира се, значително забавило услужливите мексиканци. От описанието на неговия лагер, двамата разбрали местоположението, но се стъмнило, преди да стигнат до реката. Те открили лагера чак на следващата сутрин. Там, под заслонено дърво, лежала мъртва жената, сама. Следите водели към факта, че тя е починала при раждането, но не намерили бебе. Мексиканецът заподозрял, че вълците лобо са изяли бебето.

В джоба на роклята на мъртвата жена добрите самаряни намерили писмо. След като погребали нещастната жена, те взели писмото със себе си, за да го покажат на някой, който можел да чете английски. Няколко месеца по-късно дошъл бял човек и прочел писмото. Написано било няколко седмици преди смъртта й от Моли Питърс Дент и било адресирана до баща й. То послужило за идентифициране на нея и съпруга ѝ. И така, техният роман изведнъж и трагично приключил.

Минали десет години. През новата република Тексас от Сан Антонио до Ел Пасо били прекарани железопътни релси. През 1855 г. младо момче, живеещо в Сан Фелипе Спрингс, разказва, че е видяло глутница вълци да атакува стадо кози и с тях имало същество, с дълга коса, наполовина покриващо чертите му, което приличало на голо момиче. Някои каубои, преминаващи през населеното място, чули историята и разпитали момчето, но те изглеждали по-заинтересовани да получат описание как изглежда голото момиче, отколкото да получат информация за странното създание, за което разказвали. Историята бързо се разпространила.

 

След около година индианка разказала, че е видяла два големи вълка и голо момиче, което ядяло прясно убита коза. Тя успяла да се приближи, но те я видели и избягали. Голото момиче отначало тичало на четири крака, но след това станало и се затичало на два крака заедно с вълците. Други индианци също споделяли, че са виждали боси човешки следи, сред вълчи следи в пясъчните места по реката.

Малкото хора в страната на Дяволската река започнали да следят за момичето. Те си спомнили изчезването на бебето на бедната Моли Дент сред вълчите следи. Мъжете разказвали за това как женските вълци носели малките си за врата, без да ги нараняват. Може би, казвали те, някоя женска вълчица, загубила собствените си малки, била занесла новороденото в бърлогата си и го била отгледала.

Организирали лов за залавяне на момичето Лобо. На третия ден от лова двама ездачи намерили момичето в страничен каньон. Тя била с голям черен вълк и двамата побягнали при вида на мъжете. Вълкът и момичето се разделили и тя се вмъкнала в процеп в скалите. Но мъжете я притиснали в ъгъла. Първоначално тя се свила, но когато мъжете посегнали към нея, тя се изплюла и изсъскала като дива котка и започнала да се бие, да хапе и да дере с нокти. Докато мъжете я връзвали, тя започнала да издава жалки, страшни, нечовешки звуци, наподобяващи и писък на жена, и вой на вълк, но като нито едно от двете. Докато тя виела по този ужасен начин, големият вълк, от когото била отделена, изведнъж се появил, втурвайки се към нейните похитители. Преди да успее да се приближи достатъчно, за да използва мощните си челюсти, един от мъжете успял да го застреля с пистолета си. Когато видяло спътника си да лежи мъртъв, момичето загубило съзнание.

След като била здраво завързана, мъжете внимателно разгледали съществото. Момичето имало едра глава с дълга, заплетена, мръсна коса, която очевидно никога не била виждала ножици и много космати ръце и крака. Ръцете и краката й били много мускулести, но не с лоши пропорции. Други характеристики показват, че тя била нормално оформена човешка жена.

Момичето Лобо било отведено до най-близкото ранчо и затворено в една от стаите. След като се свестила, жената от ранчото й предложила дрехи, храна и вода, но момичето само се свивало в ъгъла, съскало и виело по заплашителен начин. Залостили накрая вратата на стаята за през нощта.

Малко след като паднала нощта, момичето започнало да вие. Скоро му отговорил воят на вълците. Вълците сякаш отговаряли от всички страни, от близо и далеч. Стопаните, които познавали вълчия вой, никога не били чували нещо подобно. Сякаш всички вълци от околността се събирали край ранчото.

След известно време голямата глутница се втурнала в ранчото, атакувайки кози, крави и коне. Няколко минути по-късно се чуло, че момичето за пореден път издава писъка си и вълците се оттеглят в мрака.

След като се събрали, потресените мъже отишли до скривалището на дивото момиче. По някакъв начин то успяло да махне напречната дъска, която държала вратата затворена и да избяга. Предполагали, че се присъединила към вълците.

Години наред свидетели разказвали, че са намирали човешки следи, редом с вълчите в района.

 

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup