Историята на „Кама сутра“

Европейците, които научили за „Кама сутра“ едва през ХVІ век, я възприели като сексуална инструкция. Дори и днес в съзнанието на повечето хора тя е известна предимно като сборник етюди за креватна гимнастика. В действителност нейният автор посвещава по-малката част, около 1/5, от този философски трактат на еротиката – всичко друго обяснява мъжът да се превърне в пълноценна и хармонично развита личност, добродетелен гражданин и добър съпруг.

„Кама сутра“ (буквално – „Трактат за чувствата“) е написана от Маланага Ватсяяна. Почти нищо не се знае за съдбата на този брахман от Западна Индия; той е живял между ІV и VІ в. 

В „Кама сутра“ Ватсяяна класифицира и систематизира индийските традиции и знания на своите предшественици. Освен това, той притежавал литературна дарба, затова произведението му е твърде поетично и метафорите му са несравними: например, той оприличава връзката на един мъж с няколко жени на „сношение със стадо крави“. В случая сравнението далеч не е обидно, като имаме предвид, че в Индия кравата е свещено животно.

Основното в „Кама сутра“ е не сексът – а философията. В Европа подобно нещо не било публикувано цели векове. Нямало също и такова либерално отношение към жените (в Индия и на тях се препоръчвало да изучават „Кама сутра“), както и подобна женска сексуална разкрепостеност. Впрочем, има мнение, че именно ограничаването на сексуалния аспект в отношенията между мъжете и жените и овладяването на сексуалната енергия е осигурило на християнството надмощието му над другите религии и победите на християнските държави – така, че всичко зависи от гледната точка.

Основата на философията на древните индийски шастри (писания) е идеята за борбата между природата и културата. Човек трябва да преодолява животинското състояние и да контролира своята страст, да насочи стремежите на тялото в здравословна посока (затова Ватсяяна възприема еротиката като част от медицината – Аюрведа). Най-важното е да се поддържа баланс между трите части на живота: Дхарма, Артха и Кама. Дхарма („учение“, „закон“) е придобиването на духовни достойнства, на добродетели; Артха е светската част от живота – умения, слава и богатство; а Кама са чувствата, удоволствието и желанието, включително любовното. Ако човек търси щастието, не бива да пренебрегва никоя част от живота: „Човек и сто години да е живял, трябва да практикува Дхарма, Артха и Кама“.

В зряла възраст е особено важно да се спазва Дхарма (най-простото правило е да не се яде месо), за да се опитаме да постигнем Мокша – духовно освобождение от бремето на страстите. По този начин „да избегнем следващите прераждания“ – ако, разбира се, вярваме в тях.

Както подсказва заглавието на трактата на Ватсяяна, „Кама сутра“ обръща най-голямо внимание на Кама – как мъжът да намери и спечели партньорка, как да поддържа жизнеспособен брак, как да изглежда привлекателно, как да подбира приятели и съпруга, как да обзаведе дома си и, накрая – какво да прави в този дом. В същото време „Кама сутра“ учи да се получава удоволствие така, че да не станем роби на страстите си.

Трактатът „Кама сутра“ е предназначена за градски жител от горните касти, богат собственик на пари и на свободно време, което може да се използва за самоусъвършенстване. Ватсяяна описва обичайните дейности на такъв човек по следния начин: първо, това е хигиена – „човек трябва да се къпе и да маже тялото си с масла всеки ден, да използва сапун на всеки три дни, да бръсне главата, включително лицето си, на всеки четири дни, а останалата част от тялото на всеки 5-10 дни. Миризмата на пот под мишниците трябва да се премахва редовно“. На второ място, това са социално одобрени развлечения: „След закуска трябва да учите папагалите и другите птици да говорят, а след това петлите, фазаните и овните – да се бият. Известно време да се отделя за театрални представления, също и за следобеден сън. След това собственикът на къщата облича дрехи и слага украшения, по време на хранене общува с приятелите си. Вечерта е посветена на пеене. Тогава собственикът на дома заедно с приятел чакат жената в предварително украсената стая, или изпращат прислужница за нея, или сами отиват при нея. След нейното идване я канят в къщата и я забавляват с добър и приятен разговор. Така си заслужава да приключим деня“.

Ватсяяна учи да се отдаваме на много удоволствия. Той съставя учебна програма от 64 умения и изкуства – всеки мъж, който иска да разбере “Кама“ и да има най-добрите жени, трябва да ги овладее. Едва ли ще бъде възможно да ги овладеете и за половин живот, а и много изкуства днес изобщо не са от значение (например способността да се украсяват божества с ориз и цветя, или пък владеенето на магия), но някои от тях дори през ХХІ век ще превърнат мъжа в завиден жених: пеене и свирене на музикални инструменти, танци, писане и рисуване, изкуството на татуирането, отглеждане на цветя, декориране на леглото, изработване на огърлици, гирлянди и венци, актьорска игра, изработване на обици, изготвяне на аромати, пълнене на акведукти с вода, сръчност, кулинарни умения, приготвяне на лимонади и кисели напитки, шивашки умения, владеене на меч, боздуган и стрелба с лък, построяване на разсъждения, изводи и умозаключения, дърводелски умения, архитектура, скулптура, химия, грижи за растения, ораторско изкуство, владеене на чужди езици, риторика, познаване на етикета, познаване на военното изкуство, умение да се определя характера на човек по поведението му, аритметика.

И това дори не е половината от списъка. Всяко от 64-те изкуства, които Ватсяяна посочва, носи удоволствие и прави мъжа добър любовник (в широкия смисъл на думата). А за такъв мъж запознанството с жени и самите сексуални практики вече са въпрос на техника – авторът описва подробно не само начините за избор и спечелване на момичета, но дори и изкуството на флирта, прегръдките и целувките.