В началото на 1960-те години Съветският съюз сериозно изоставал в ядрената надпревара със САЩ. Превъзходството на Вашингтон над Москва по брой на бойните глави на стратегическите ракети било 15 пъти. Но най-важното било, че САЩ са разположили значителна част от своите ядрени ракети директно в Европа. В Кремъл само гледали с нарастващ гняв десетките пускови установки недалеч от границите на страната. Особено болезнено за Москва било разполагането на ракети в Турция. Оттам времето за полет на ядрените бойни глави до столицата на СССР било едва 10 минути. В такъв цайтнот Москва просто нямала време да нанесе ответен удар, ако във Вашингтон вземели решение да започнат атомна атака.
В този момент радикалните революционни движения в Южна Америка дали неочакван шанс на СССР. Група бунтовници, водени от Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара, след продължителна борба успели да завземат властта на остров Куба.
Първоначално революционерите, вдъхновени от романтичните идеи за „справедливо разпределение на богатството“, въобще не се досещали за приятелство с далечния Съветски съюз. Но мащабната национализация на собствеността на американски граждани и корпорации, извършена в Куба, тутакси довела до сериозен конфликт между Хавана и Вашингтон. Американските власти обявили икономическа блокада на острова. В условията на остър недостиг на храна и гориво революционерите можели бързо да загубят доверието на населението.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.

