В началото на 1960-те години Съветският съюз сериозно изоставал в ядрената надпревара със САЩ. Превъзходството на Вашингтон над Москва по брой на бойните глави на стратегическите ракети било 15 пъти. Но най-важното било, че САЩ са разположили значителна част от своите ядрени ракети директно в Европа. В Кремъл само гледали с нарастващ гняв десетките пускови установки недалеч от границите на страната. Особено болезнено за Москва било разполагането на ракети в Турция. Оттам времето за полет на ядрените бойни глави до столицата на СССР било едва 10 минути. В такъв цайтнот Москва просто нямала време да нанесе ответен удар, ако във Вашингтон вземели решение да започнат атомна атака.
В този момент радикалните революционни движения в Южна Америка дали неочакван шанс на СССР. Група бунтовници, водени от Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара, след продължителна борба успели да завземат властта на остров Куба.
Първоначално революционерите, вдъхновени от романтичните идеи за „справедливо разпределение на богатството“, въобще не се досещали за приятелство с далечния Съветски съюз. Но мащабната национализация на собствеността на американски граждани и корпорации, извършена в Куба, тутакси довела до сериозен конфликт между Хавана и Вашингтон. Американските власти обявили икономическа блокада на острова. В условията на остър недостиг на храна и гориво революционерите можели бързо да загубят доверието на населението.
И тогава Фидел Кастро насочил погледа си отвъд океана. За кубинците СССР се оказал не просто идеологически съюзник, а истински добър вълшебник. Срещу символично заплащане на Куба започнали да доставят стотици хиляди тонове зърно и милиони тонове гориво. За обещанието си да „тръгне по социалистически път на развитие“ Фидел Кастро получил практически безплатни танкове и самолети. Било ясно, че противопоставянето между Острова на свободата и САЩ е на път да се превърне в открита война.
Така през пролетта на 1962 г. Москва решила да изиграе кубинската карта в свой интерес. На Фидел Кастро било предложено радикално решение на проблема с конфликта между Хавана и Вашингтон. В резултат на тайни преговори лидерът на революционерите бил убеден, че доставката на конвенционални оръжия няма да спре американската агресия. Но разполагането на съветски ядрени ракети на острова ще принуди САЩ да разговарят с Куба на равни начала. Желанието да „постави на място арогантния чичо Сам“ направило Фидел Кастро съобразителен. И той се съгласил с рискования план за разполагане на ядрени оръжия в Куба.
С разработването на свръхсекретен план за предислокацията на десетки ракети и десетки хиляди войници се заел маршал Иван Баграмян. Операцията получила кодовото име „Анадир“. Анадир е най-източният град в Русия, намира се на Чукотка. Според замисъла на съветските военни, една такава „полярна“ дума със сигурност би заблудила и най-проницателния шпионин. За по-сериозна маскировка всички войници, които се планирало да бъдат изпратени в тропиците, получили допълнително шапки-ушанки, валенки, ски и дебели зимни кожуси от овча кожа.
За изпращане на хора, оборудване и техника били определени над 80 товарни и пътнически кораба. В течение на 4 месеца те трябвало да прехвърлят през Атлантическия океан 230 хиляди тона товари, 53 хиляди души и главното – 60 ракети.
Първо отлетели за Куба офицерите по избора на места за военни бази и монтажа на ракетните установки. Тъй като трябвало да летят с прекачвания през Великобритания и Канада, всички тръгвали в цивилни дрехи като агрономи, ветеринарни лекари и други граждански специалисти.
Пътуването на основната част от военните обаче преминало в трудни условия. Войниците трябвало да прекарват седмици в тесните задушни трюмове на корабите. Излизането на палубата било строго забранено. Разбира се, преди да пристигне на острова, никой от тях си нямал представа за крайната цел на плаването.
Секретността на мисията понякога стигала до абсурд. Например, след като пристигнали на острова, на войниците било заповядано да се преструват на местни жители. Наборните войници от съветските колхози научавали няколко фрази на испански и им било строго забранено да говорят руски. Едва ли някой кубинец би могъл да повярва, че русокосите младежи с бледа кожа са техни сънародници. Но в началото заповедта се изпълнявала усърдно.
Нарасналият многократно поток кораби от Съветския съюз към Куба, разбира се, не убягнал от вниманието на разузнаването на НАТО. Но опитите да се разбере нещо за превозваните товари с помощта на ежедневни прелитания на военни самолети над съветските кораби не дали резултат. На офицерите от американското военно разузнаване не можело да им хрумне, че корабите за насипни товари и пасажерските лайнери возят не въглища и туристи, а ядрено оръжие и войници.
Първият кораб със свръхсекретен товар успешно пристигнал на местоназначението си на 25 юли. А на 9 септември на Куба били доставени и първите шест балистични ракети Р-12. В продължение на много седмици доставките на войници и на необходимото оборудване продължили безпроблемно.
Дълготрайният късмет се дължал до голяма степен на случайност – на 9 септември китайците успели да свалят американски разузнавателен самолет над своя територия. Докато не бъдат изяснени всички обстоятелства по този инцидент, американското ръководство забранило всякакви разузнавателни полети, включително и над Куба, за почти месец – считано от 18 септември.
А на 14 октомври американските разузнавателни самолети U-2 се появили отново над острова. И тогава получените фотографии хвърлили в шок американските генерали. Позициите на съветските балистични ракети били точно определени. На 16 октомври тази информация била съобщена на президента на САЩ Джон Кенеди. А самата дата послужила като отправна точка за всички последващи събития, обобщени с термина „кубинска ракетна криза“.
Събитията се развили стремително. Било обявено, че всеки кораб, който пътува за Куба, ще подлежи на принудително претърсване. На сесия на ООН на 25 октомври американците представили доказателства за разполагането на съветски ракети в Куба.
При тези условия съветското ръководство взело мъдро решение: на всички кораби със секретен товар, които се намирали в Атлантическия океан (с изключение на тези, които вече били до самия кубински бряг) било заповядано да се върнат. В резултат съветските балистични ракети R-14, които можели от Куба да достигнат почти до всяка точка на САЩ, с изключение на северозападните щати, така и не попаднали на Острова на свободата.
На 26 октомври започнали тайни преговори между САЩ и СССР за изход от кризата. Намерен бил компромис чрез взаимни отстъпки. Вашингтон обещал да премахне ракетите си в Турция и да не се занимава с въпроса за свалянето на режима на Фидел Кастро. В замяна на това Москва се съгласила да демонтира и премахне ядрените си ракети от Куба.
Ръководството на Кремъл оценило резултатите от операция „Анадир“ като изключително постижение на своите въоръжени сили. Американското разузнаване не успяло да идентифицира навреме не само предислокацията на голяма съветска военна група, но впоследствие не могло да установи точно нито числеността на военния контингент в Куба, нито общия брой на доставените ракети.
През 1963 г. стотици съветски офицери били наградени с ордени и медали за „образцово изпълнение на специална задача на правителството“.
