На 17-18 ноември (4 – 5 ноември стар стил) 1912 г. започва Битката при Чаталджа в хода на Балканската война, при която българската армия претърпява едно от най-големите си поражения.
118 000 български войници под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия от 190 000 души на османската Чаталджанска армия при подстъпите към столицата Константинопол.
Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава.
След разгрома на основните османски сили в Източна Тракия българското командване начело с Радко Димитриев не успява да проведе бързо преследване на дезорганизирания противник. Това дава възможност на турците да се оттеглят към укрепената Чаталджанска позиция, която е разположена в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят значителна част от силите си в резерв на втора линия. Първите български части достигат Чаталджанската позиция на 12 ноември и веднага започват подготовка за нападение. Планът на българското командване предвижда нанасяне на главния удар по левия фланг, като целта е разкъсване на отбранителната линия и притискане на противника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт започва рано сутринта на 17 ноември. Първоначално утринната мъгла подпомага придвижването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису. Късно вечерта на левия български фланг 29-и ямболски пехотен полк от Трета дивизия успява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване така и не разбира за този успех и на следващата сутрин укреплението е подложено на обстрел както от османската, така и от българската артилерия.
На 18 ноември османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските части претърпяват тежки загуби и командването нарежда отстъпление до изходните позиции. Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава.
Бойни действия
Първите български части достигат Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври) и веднага започват подготовка за нападение. Планът на българското командване предвижда нанасяне на главния удар по левия фланг при спомагателен удар в централния участък на фронта, като целта е разкъсване на отбранителната линия и притискане на противника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт започва рано сутринта на 17 (4) ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подпомага придвижването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, но когато тя се вдига те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с големи трудности успява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия успява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване така и не разбира за този успех и на следващата сутрин укреплението е подложено на обстрел, както от османската, така и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се оттегля с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 (5) ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските части претърпяват тежки загуби и командването нарежда отстъпление до изходните позиции.
Резултати
Поражението при Чаталджа елиминира възможността за сключване на бърз и изгоден за България мир. Българската армия губи инициативата в бойните действия. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и започналата по същото време епидемия от холера, отнела живота на други 1600 души, отслабват допълнително българските части, вече понесли значителни жертви от началото на войната. Деморализацията сред българските войски е съпътствана от втвърдяване на османската политика. Две седмици след сражението е сключено примирие, което трае не повече от два месеца. Бойните действия в района на Чаталджа продължават с прекъсвания до април 1913 г.
 1912 г. започва Битката при Чаталджа в хода на Балканската война, при която българската армия претърпява едно от най-големите си поражения. 118 000 български войници под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия от 190 000 души на османската Чаталджанска армия при подстъпите към столицата Константинопол. Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава. След разгрома на основните османски сили в Източна Тракия българското командване начело с Радко Димитриев не успява да проведе бързо преследване на дезорганизирания противник. Това дава възможност на турците да се оттеглят към укрепената Чаталджанска позиция, която е разположена в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия.){kind=link}