Още от детството си Уилям Адамс свързал своята съдба с мореплаването. На 12-годишна възраст го взели за чирак в лондонска корабостроителница. След като изучил корабостроенето, Адамс се записал в кралския флот и попаднал на служба при легендарния пират Френсис Дрейк. Под негово ръководство участвал във войната с Испания, завършила с поражението на Непобедимата армада през 1588 г. Сетне последвали експедиции в отвъдморски страни – от африканското крайбрежие до арктическите морета.
Като щурман Адамс си сътрудничи с холандците и плавал на техни кораби. Такова било и съдбоносното за него пътуване до Япония, което започнало през 1598 г. и имало търговска цел. Маршрутът минавал през Атлантическия океан, заобикалял Южна Америка и излизал в Тихия океан. Плаването продължило година и половина и било крайно изморително. Само един от петте кораба на търговската експедиция стигнал до Япония.
Но първите европейци, достигнали Страната на изгряващото слънце през 1542 г., били не холандци – а португалци. Именно португалските йезуити, които проповядвали на остров Кюсю, убедили местните власти, че холандският кораб „Лифде“ („Милосърдие“) с 24 членове на екипажа е пиратски. Португалците се опасявали от засилването на влиянието на европейските си конкуренти, и настроили цялата японска администрация срещу чужденците. През пролетта на 1600 г. бъдещият шогун Йеясу Токугава изпратил екипажа на „Лифде“ в затвора.
В началото на ХVІІ век португалският бил единственият европейски език, овладян от японските дипломати. Когато затворените моряци трябвало да избират кого да изпратят до шогуна за преговори, единственият им вариант бил Уилям Адамс – само щурманът говорел португалски.
При срещата англичанинът направил дълбоко впечатление на Токугава. Той решил да отложи екзекуцията на пришълците и дори поканил Адамс още няколко пъти на гости, като го разпитвал за науките, търговията, географията и историята на Европа.
Изпитанието на моряците в затвора продължило месец. Накрая Токугава ги освободил, но им забранил да се връщат отново в Япония. Велможата направил Адамс свой съветник, като му дал имение, селяни и титлата самурай. Заедно със статуса на японски феодал той получил и ново име – Миура Анджин. Също така бил удостоен със званието „хатамото“ („знаменосец“), а на герба му по личното указание на Токугава било изобразено оръдие. В Япония до ден-днешен помнят англичанина под това име.
Такава съдба сполетяла и втория помощник на кораба – Ян Йостен ван Лоденщайн, който също бил задържан в Япония и получил името Яйосу.
В новата си родина Адамс работел като корабостроител и преводач на шогуна. За съдбата на останалите членове на експедицията нищо не се знае. Ван Лоденщайн също станал съветник на Токугава, главно по външно-политически и търговски въпроси – той бил и главният, който подтикнал японците да забранят християнството в Япония и да започнат жестоки, кървави преследвания на японските християни.
Англичанинът акуратно изпълнявал задълженията си, но Токугава така и не го пуснал да се завърне в Европа. Там останало семейството на Адамс – жена и дъщеря. С помощта на европейски търговци, които посещавали Япония, той дори успявал да изпраща пари на семейството си до 1613 г. След време Адамс се оженил за японка и имал две деца от нея – Джоузеф и Сюзън. Общо Миура Анджин живял в Япония 20 години.
При Иеясу Токугава Адамс станал влиятелен и богат човек. Позицията на чужденеца се разклатила едва след смъртта на шогуна през 1605 г. Новият владетел, Хидетада Токугава, не бил толкова благоразположен към съветника. Въпреки това Адамс спокойно изживял времето, отредено му от природата, и починал в мир през 1620 г., на 55-годишна възраст. Мореплавателят разделил наследството си между своите две семейства – японското и английското.
През XX век му издигнали паметник в град Хирадо. В Токио пък има „Квартал на щурмана“, кръстен на Уилям Адамс. През 1965 г. жителите на Хирадо пренесли няколко камъка от гроба на съпругата му-англичанка на неговия гроб.
Ван Лоденщайн загинал при корабокрушение на завръщане в Япония от Батавия (дн. Джакарта в Индонезия) през 1623 г.
Така през 1609 г., благодарение на съдействието на Миура Анджин и Яйосу, холандците получили от шогуна правото да търгуват във всички пристанища на страната. Също така им било позволено да построят търговски пункт (фактория) на остров Хирадо. Времето обаче показало, че тези дипломатически успехи били напразни. Още през 1630-те години Япония напълно се затворила за чужденци и обявила политика на самоизолация, която продължила чак до 1868 г.
Съдбата на Уилям Адамс вдъхновила Джеймс Клавел за прочутия му роман „Шогун“, по който е сниман сериал с Ричард Чембърлейн в главната роля.