ян. 18, 2022
14427 Views

Победата на християните срещу Османската империя при Сентготхард

Автор:

Австро-турската война от 1663-1664 г. започнала с нахлуването на турската армия в Трансилвания. Безпомощен пред нашествието, трансилванският княз Йоан Кемени избягал във Виена да търси австрийска подкрепа. Австрийският император Леополд I, който не желаел Трансилвания да бъде завладяна от Османската империя, обявил война на Турция.

През 1663 г. турска армия от 100 хиляди души под командването на великия везир Фазил Ахмед Кьопрюлю нахлула в Хабсбургска Унгария, и септември месец, поради груба грешка на коменданта Адам Форгах, превзела силната крепост Нове Замки (в дн. Словакия). Срещу огромната турска сила се изправили само 12 хиляди души под командването на Раймунд (Раймондо) Монтекуколи и 15 хилядна унгарско-хърватска армия начело с Николай Зрински.

 

Още през януари 1663 г. император Леополд I, осъзнавайки, че собствените му войски не са достатъчни за победа, свикал Имперския парламент, като призовал германските и европейските монарси за помощ „срещу неверниците“ – и успял да получи положителен отклик. Отчайващата ситуация принудила императора да приеме помощ дори от своите заклети врагове – протестантските германски принцове и Франция. „Кралят-слънце“ Людовик XIV изпратил корпус от 6000 души, воден от Жан дьо Колини-Салини. В състава му влизал знаменитият военачалник принц Людовик II дьо Бурбон-Конде.

Като цяло, християнската армия се събирала бавно, но турците дали време на врага си, понеже били заети с битки в Славония и Южна Унгария срещу унгарско-хърватската армия на Николай Зрински. Едва през лятото на 1664 г. турските войски тръгнали към Виена. Монтекуколи с армията си се укрепил на брега на река Раба близо до Сенготхардското абатство (да не се бърка унгарският град Сентготхард с прохода Сен Готар в Швейцария).

 

Силите на християнската армия се състоели от следните части: Хабсбургската монархия (де факто – Австрия): 5000 пехотинци и 5900 конници; Свещената Римска империя (фактически – Германия): 6 200 пехотинци и 1200 конници; Франция: 3500 пехотинци и 1750 конници; Рейнска лига (около 50 малки немски княжества в района на река Рейн): 600 пехотинци, 300 конници. Допълнително имало неголеми дружини хърватска кавалерия, унгарски пехотни части, отряди на Савойското херцогство и др.  

 

Битката при Сентготхард, снимка: Уикипедия.

Данните за числеността на турската армия са противоречиви. Според някои източници те били 50-60 хиляди. Според други, само редовните османски сили – еничарите и спахиите, наброявали около 60 000 души, освен това турците имали 60-90 хиляди души нередовна войска: башибозук и обозни части. Силите в количествено отношение били твърде неравни. Ала против турците стоял Раймунд (Раймондо) Монтекуколи (1609-1680), един от най-забележителните пълководци на ХVІІ век, теоретик и практик на военното дело. Той бил генералисимус, австрийски военачалник от италиански произход. Монтекуколи прехванал турската армия в момента, когато тя се опитвала да премине река Рабано разединението сред командирите силно затруднявало управлението на разнородните християнски войски.

На 1 август авангардът на турската армия все пак успял да премине реката близо до абатството и изтласкал австрийците от реката.

В това време все пак Монтекуколи успял да убеди Колини – предводителя на французите, и Баденския маркграф Леополд-Вилхелм – командващия имперските сили, да обединят армията под неговото върховно ръководство и да атакуват турските части, които точно в този момент се прегрупирвали след пресичането на реката.

 

Мощната атаката на християните била напълно неочаквана за турците, сред които се било създало впечатление, че подир отстъплението на съюзниците остава малко до крайната победа. Напълно объркани, те се втурнали обратно към реката и навлезли в нея, за да се прехвърлят на отсрещния бряг при основните си сили. Това се оказало фатално – значителен брой от тях се издавили при бягството. Картината била ужасяваща, реката била покрита с плаващи турски трупове. Това въздействало психически върху Фазил Ахмед паша. Въпреки, че имал на разположение боеспособни части, които все още не били прекосявали река Раба, паниката и хаосът сред авангарда го накарали да отстъпи.     

 

Гравюра на битката при Сентготхард, снимка: Уикипедия.

Загубите на турците били значителни: между 16 и 22 хиляди съсечени и издавени. Положението допълнително се влошавало от факта, че били унищожени най-добрите и боеспособни части. Загубите на християнските съюзници варират от 2 до 6 хиляди, най-вече сред имперския контингент.

Принц Конде записал в дневника си: „Сред неверниците избухна паника. Тежките дрехи затрудняваха плуването им. Тези, които умееха да плуват, давеха онези, които не можеха. Все пак мнозина доплуваха до отсрещния бряг, но или не можеха да го изкачат, или бяха разстрелвани от френските стрелци, щом изпълзяваха върху него. Така най-напред загиваха онези, които стигаха до брега, изкачваха се нагоре и ставаха лесни мишениКлането беше страшно; много малко турци стигнаха живи до другия бряг“. 

Въпреки, че мнозина в Европа, особено хърватските и унгарски благородници, очаквали Хабсбургите да преминат в контранастъпление след победата и да освободят хърватските и унгарските земи, императорът предпочел да сключи мир.

Причината била следната. Леополд се страхувал, че французите, които били само временни съюзници, в случай на продължаване на войната на унгарска територия, ще убедят унгарските и хърватските благородници да се разбунтуват срещу австрийското управление.

 

В резултат недоволството от позорния мир довело до вътрешната дестабилизация на австрийската империя. Заговорът на висшите благородници – магнатите, който в Унгария бил оглавен от Ференц I Ракоци, а в Хърватия от Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан, бил разкрит, но нанесъл значителни щети на вътрешния мир и на единството на държавата на Хабсбургите.      

Обаче, независимо от политическите интриги, значението на победата при Сентготхард било изключително голямо. Чрез нея Монтекуколи спрял турския натиск срещу монархията на Хабсбургите за 20 години и позволил на австрийците да се подготвят за решителна война с османците.

 

Раймондо Монтекуколи. Снимка: Уикипедия.

А след великата победа срещу турците при Виена през 1683 г. Австрия се превърнала в най-могъщата сила в Централна Европа. 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup