В средата на 60-те години по улиците на големите американски градове започнали да се появяват странно облечени персони. Млади хора с дълги, немити коси, в ярки, но мръсни дрехи шокирали приличните американци. Те се тълпели заедно по тротоарите и тревните площи, пеели песни под съпровод на китара, а понякога просто седели мълчаливо, без да обръщат внимание на нищо наоколо (тогава все още не била модна думичката „медитация“).
Скоро се появил и термин, който да обозначава тези странни представители на американската младеж – хипи. Така в едно телевизионно предаване нарекли дългокосите участници в антивоенна демонстрация. Тази дума била образувана от жаргонния израз to be hip – който е американския еквивалент на „на всяко гърне мерудия“. Журналистът искал да обиди младите хора, които претендирали да разбират от всичко – но на тях думата им харесала и дългокосите юноши, които с всеки изминал ден ставали все повече, започнали да се наричат хипита.
Локалните военни конфликти в различни части на планетата, предизвиквали протести сред младежите, родени след 1945 г. Например, „битниците“ от 1950-те години били настроени по-скоро песимистично. На тях им се струвало, че целият свят се руши. Поколението на хипитата, което ги сменило, гледало много по-оптимистично на световните проблеми. Тази нова младеж се опитвала да превърне живота на всички около себе си в празник. Тя вярвала, че на този планетарен карнавал не ще има място за войни, за оръжия, агресия или за страст към консумацията на материални ценности, от която според младите бунтовници страдали родителите им. Съвсем в духа на карнавала звучали лозунгите на хипитата: Flower power! („Власт на цветята!“) и Make love, not war! („Правете любов, не война!“).
Най-напредналите хипита формулирали целите на движението по-подробно: „Днешното общество е нечовешко. То обезобразява човека от детството му, още в семейството. Натрапва му консуматорски житейски принципи. Хипитата предлагаме човек най-накрая да стане самия себе си. Системата на живот трябва да бъде комуна от индивидуалности. Всеки да живее, както си иска, да прави, каквото си иска, да се изявява, както си иска. Институтите на съвременното общество, които осакатяват хората – лукс, богатство, собственост, трябва да бъдат унищожени. Животът трябва да е прост. Механизацията обезобразява хората. По-близо до природата! Долу войната! Долу войната във Виетнам! Любов, а не война!“
Тази идеология неизбежно предизвиквала конфликти в семействата. Бащата на едно хипи се оплакал в писмо до телевизионен канал: „Синът ми каза:„ Вашето семейство е проникнато от концепцията за собственост. Вие с вашите автомобили, телевизори, спестявания – сте смъртоносно объркани. Само сред бедните има надежда. Каквото и да сторят децата ви, то винаги ще бъде по-здравословно от това, което сте направили вие…“.
Обаче, неагресивните „деца на цветята“ (или „деца-цветя“, както наричали сами себе си хипитата) не позволявали на семейните раздори да се развият в големи скандали. Те просто напускали домовете си. Бездомните хипита скитали по големите градове, обикаляли САЩ в изрисувани микробуси и пътували на автостоп до слънчевата Калифорния, където образували комуни в покрайнините на градове и села. Най-голямата и известна хипи-комуна била в Сан Франциско, в района на Хейт-Ейшбъри.
В Съединените щати движението достигнало своя връх през лятото на 1967 г. Тогава из страната скитали около 400 хиляди „деца на цветята“. Именно по онова време се появили неофициалните химни на движението: песните на „Бийтълс“ „Всичко, което ти трябва, е любов“ и „Тя напуска дома си“. Хипитата като цяло са неразривно свързани с рок-музиката, особено с нейната психоделична разновидност, която им помагала да влизат в медитация; за целта масово използвали и наркотици.
Но в края на 1960-те години хипи-движението започнало да се трансформира. От една страна, първите му привърженици, след като си поиграли достатъчно с отказа от материализма и ежедневния комфорт, осъзнали, че животът на техните родители може да не е съвсем правилен – но затова пък е доста удобен. Те се прибрали у дома, преоблекли се, подстригали се леко и продължили типичния живот на порядъчните американци.
От друга страна, модната индустрия признала визуалната и търговска привлекателност на „хипи-стила“. Магазините бързо се напълнили с не толкова евтини хипи-дрехи: ярки ризи, широки панталони, изтъркани дънки. Много се търсели плетени гривни, украшения за коса и друга кинкалерия в същия стил. Младите американци и европейци, които въобще не мислели да напуснат домовете си и да се занимават с медитация, купували луксозно облекло в близкия магазин, пускали си дълга коса и се смятали за „хипита“. Такива вече станали обикновена гледка по градските улици и никой не им обръщал внимание.
Така буржоазното консуматорско и потребителско общество, срещу което толкова протестирали първите хипита, превърнало това движение в добър начин за печалбарство.
И днес има немалко хора от различни възрасти, които живеят според законите на хипитата. Една от най-големите им общности се намира в Копенхаген. Там „свободният град Християния“ представлява няколко десетки сгради с различна степен на занемареност. Жителите му са по-малко от хиляда души и се опитваха да живеят по свои собствени правила, без да се подчиняват на законите на датското кралство. Търговията с наркотици била толкова процъфтяваща в Християния, че в един момент на полицията в Копенхаген й дошло до гуша. След като преразпределението на местния пазар на наркотици довело до разстрели и убийства през 2005 г., тя поела контрола над Християния. Местните хипита се подчинили с неохота.
Днес Християния е популярна туристическа дестинация. Хора от различни страни ходят там като в зоологическа градина, за да видят как космати чудаци ходят боси, пеят странни песни и медитират. В магазините за сувенири на Християния туристите оставят много пари, което позволява на местното население да живее сравнително комфортно.
А калифорнийският Хейт-Ейшбъри с годините се е превърнал в един от най-елитните и скъпи квартали в Сан Франциско. Метаморфозата е доста символична, нали?