Последната съпруга на Хенри VIII обикновено се изобразява като скучна, покорна и грижовна болногледачка при възрастен, болен крал. Но тя заслужава не по-малко внимание от всички кралски останали съпруги. Под нейно влияние се формират възгледите на поне две деца на Хенри: принц Едуард, бъдещият крал Едуард VI и принцеса Елизабет, бъдещата кралица Елизабет I.
За Хенри Екатерина Пар станала не просто жена, която внесла светлик в последните години от живота му, но и партньор, толкова равен, доколкото било възможно по принцип с неговия непредсказуем характер, подозрителност и параноя.
Екатерина била изключителна жена на своето време: невероятно добре образована, с напълно ясна представа за своето предназначение, твърдо се придържала към религиозните си възгледи. Притежавала невероятна мъдрост и проницателност, което й позволило не само да задържи високата си позиция, но и да задържи главата на раменете си в най-буквален смисъл.
И двамата родители на Екатерина били добре познати в двора на Хенри VIII: баща й лично прислужвал на краля, а майка й някога била в свитата на първата му жена – Екатерина Арагонска. Кралицата стана кръстница на бебето и именно в нейна чест била кръстена малката Пар. Семейство Пар било богато, благородно и проспериращо: роднинските им връзки стигали до крал Едуард III (1312-1377) от династията Плантагенет.
През 1517 г. Томас Пар умрял, като оставил три деца на грижите на съпругата си. Въпреки това, като се има предвид богатството на семейството, те не изпитвали нужда. Мод Пар дала на децата си прилично образование: Екатерина говорела френски, италиански и латински, а по-късно учела и испански; важна част от образованието на момичето било и богословието.
През 1529 г. 17-годишната девойка се оженила за пръв път. Съпругът й бил сър Едуард Боро, млад мъж с няколко години по-голям, който обаче починал около три години след сватбата, през зимата или пролетта на 1533 г. Много скоро Екатерина се омъжила повторно, този път за мъж, почти 20 години по-възрастен – Джон Невил, трети барон Латимер.
Бракът им продължил около 10 години и се смятал за много силен и щастлив, въпреки значителната разлика във възрастта . През зимата на 1542 г. здравето на съпруга й започва бързо да се влошава и през март 1543 г. Джон Невил умира. Още преди смъртта на лорд Латимер, Екатерина си осигурила място в двора – станала придворна дама на принцеса Мери. По това време, вероятно преди смъртта на съпруга си, тя се увлякла по Томас Сиймор, видна личност в двора на Хенри VIII. Скоро обаче Томас имал сериозен съперник, също претендиращ за вниманието на Пар – самият крал.
Хенри VIII
Само няколко месеца след смъртта на лорд Латимер, Хенри поканил Екатерина да стане следващата му кралица. Пар се озовала в трудна ситуация: от една страна, да откаже би означавало да си навлече кралския гняв, а от друга, съдбата на предишните кралски съпруги не била завидна. Въобще, ешафодът бил съвсем реална перспектива.
От друга страна, за религиозната Екатерина шансът да стане кралица на Англия изглеждал като вид божествено провидение – от новата си позиция тя можела да лобира за собствената си религиозна визия. А нейната визия била следната: т. нар. „реформация“ трябва да се извърши докрай, да се изоставят старите католически догми и да се заклейми папата. След като претеглила всички плюсове и минуси, Екатерина приела предложението. Те се оженили на 12 юли 1543 г. на скромна церемония. Хенри изпратил Томас Сиймор вън от страната с дипломатическа мисия.
За децата на Хенри Пар била много добра мащеха. Тя ги канела да прекарват повече време в двора, давайки на краля усещане какво означава да живееш в истинско семейство.
Кралят имал толкова високо мнение за интелигентността и способностите на шестата си съпруга, че я оставил за регентка по време на неговото отсъствие през 1544 г., когато тръгнал да завладява Булон. Така два месеца управлението на държавните дела било в ръцете на жена.
Кралят умрял на 28 януари 1547 г. Младият Едуард VI бил коронясан само няколко дни по-късно. Екатерина се оттеглила от двора в лондонското си имение. В завещанието си Хенри оставил щедра помощ за последната си съпруга в размер на 7 хиляди паунда годишно и я благословил да се ожени повторно, ако желае. За Пар това означавало възможността най-накрая да се свърже с дългогодишния си възлюблен Томас Сиймор. Те се оженили тайно няколко месеца след смъртта на краля.
Но семейното щастие, на което Пар толкова много разчитала, не се получило: Томас скоро показал истинското си лице. Според оцелелите доказателства, Сиймор предложил на 13-годишната Елизабет да се оженят месец след смъртта на Хенри. А се оженил за Екатерина чак, след като получил отказ от дъщерята на Хенри VІІІ. Когато Елизабет се настанила в къщата на мащехата си, Томас започна да се държи открито неприлично. Според гувернантката на принцесата, Кет Ашли, Сиймор многократно идвал в спалнята на Елизабет рано сутринта, надявайки се да я намери по нощница си, а понякога, сякаш на шега, я пляскал по гърба и задника. Затова скоро Елизабет била отпратена от къщата.
В началото на 1548 г. Екатерина за своя голяма изненада забременяла. Това била първата й бременност, на 35 години, доста рядко явление по това време. На 30 август 1548 г. родила момиче, Мери. Раждането било трудно и само пет дни по-късно Пар умряла от фебрилна треска.
Предполага се, че Томас Сиймор не изоставил опитите да ухажва Елизабет след смъртта на съпругата си, но тя отхвърлила възможността за такъв брак. През март 1549 г. той бил осъден и екзекутиран по обвинение в предателство: опитал да се промъкне в спалнята на Едуард VI, вероятно с цел да отвлече момчето и да стане негов регент, тоест, крал.
Екатерина Пар живяла много необичайно и ярко: тя е била омъжена четири пъти, един от тях за краля. Бракът им с Хенри продължил малко повече от три години и през цялото това време Катрин трябвало да стъпва по тънък лед. Чувствайки се наистина свободна след смъртта на краля, тя се надявала да намери дългоочакваното щастие, но бракът с любимия човек й донесъл много тревоги. За ужас на Екатерина, той се оказал прекалено горд, амбициозен, скъперник и алчен за власт кариерист. Дори бракът им вероятно бил планиран от него, за да бъде по-близо до Елизабет.
Независимо от това, бъдещата велика английска кралица Елизабет I израства и оформя възгледите си под нейно влияние. Така, в известен смисъл наследството на Екатерина Пар се запазило в историята именно чрез нея.
