В Джунагад, Гуджарат, сливането на културни влияния в Индия се проявява под формата на малко известен паметник. Махабат Макбара – епично изглеждащ мавзолей от 19-и век – се издига на място, което някога е било ничия земя. От невероятни резби до спираловидни стълбища, всеки елемент от сградата е уникален пример от различен архитектурен стил. Въпреки величието му обаче, много малко хора знаят за мавзолея, още по-малко пък за историята му.
Историята на Махабат Макбара
Лобното място на владетелите от династия Джунагад, Махабат Макбар е издигнат над останките на благородника Бахадудинбай Хасаинбай. Махабат Кан II започва изграждането на мавзолея през 1878г, но Бахадур Кан III го завършва през 1892г. През тези четири години елементи на европейска, готическа и индо-ислямска архитектура си намират място в дизайна. Скоро Махабат Макбара се превръща в уникален пример за микс от влияния.
Местоположението на мавзолея му придава още повече чар. Когато Индия става британски протекторат през 1808г, колонизаторите разделят Сауращра на 100 щата. Джунагат е един от тях. Това, което днес е старият град на Джунагат обаче, тогава остава извън тези щати и е неутрална територия. Точно там е изграден монументът.
През 1947г Британска Индия се разцепва и Махабат Кан III настоява Джунагад да премине към Пакистан. Но общественото недоволство и политическия натиск принуждават Махабат да избяга сам в Пакистан и Джунагад се влива в индийската територия.
Индо-ислямски куполи са кацнали върху този забележителен монумент, който продължава да стои на прашен път насред града. Високите кули се държат от сребърни колони и панорамни прозорци – елементи, характерни за европейския стил. Джамията Джама Масджид, издигната до мавзолея прилича на Тадж Махал и е доста необичайна. Всяко от четирите минарета на джамията разполага със спираловидно стълбище около него. Това доста напомня на готическата архитектура.
В днешна Индия Махабат Макбара е под закрилата на държавата, но мавзолеят е оцелял най-вече благодарение на щедростта на неговия създател. Той е заделил годишен бюджет, който се раздава на местните, за да поддържат мавзолея.