Свежият мирис, придружаващ дъжда, падащ върху сухата земя, си има име. Нарича се петрикор, от гръцки – pétra (камък) и ἰχώρ īchṓr (течността, течаща във вените на гръцките богове). Терминът е въведен от двама австралийски учени през 1964г. Те описват как миризмата идва от определени масла, изпускани от някои растения през сухите периоди, които се абсорбират от глинената почва и скали. При дъжд маслата се освобождават във въздуха, заедно с друго вещество, геосмин – остатъчен продукт от актинобактерия; при наличие на мълнии може да се засече и наличието на озон.
През 2015г учени от MIT са използвали високоскоростни камери, за да заснемат как миризмата се движи във въздуха. Тестовете са включвали около 600 експеримента на 28 различни повърхности. Когато дъждовна капка падне върху пореста повърхност, въздухът от порите образува малки мехурчета, които се носят по повърхността и освобождават аерозоли. Тези аерозоли пренасят аромата, както и бактерии и вируси от почвата. Учените смятат, че хората обичат тази миризма, защото предшествениците ни са разчитали на дъждовното време за оцеляването си.
