В наши дни Антарктика е най-студеното и най-сухото място на Земята. Малкото живот там е главно по краищата на континента. Но това невинаги е било така – преди 45 милиона години Антарктика е била дъждовна гора, кипяща от живот.
Макар да асоциираме пустините с топлите и сухи места като Сахара, всъщност Антарктика е най-голямата пустиня. По крайбрежието й на година падат само 20см. дъжд на квадратен метър, а във вътрешността дори още по-малко. В долината МакМърдо пък не е валяло от милиони години.
Трудно е да си представим живот на такова място, но наскоро бяха открити древни кости на костенурка на възраст около 45 милиона години. Това може да означава, че Антарктика някога е била много по-различна. Биологичното разнообразие е директно свързано с температурата на водата. В тропическите води то е голямо, а в мразовитите води е доста по-оскъдно.
През еоценската епоха, която е била преди 56 милиона година и е продължила 22 милиона години, Антарктика все още е била свързана с Нова Гвинея и Австралия – последната частица от суперконтинента Гондвана. Поради връзката на континента с тези големи региони, Антарктика е била изолирана от студените океански течения и това е позволило развиването на тропическа дъждовна гора. Тогава там е имало много различни видове животни, включително костенурки и двуутробни.
Преди 23 милиона години, Антарктика бива напълно изолирана от останалата суша и ледът се разпростира по цялата й повърхност, убивайки почти всичко живо – оцеляват само пингвините и някои микроби, които и до днес мръзнат по бреговете на континента. Това разбира се е продължило много дълго време. До преди 3 милиона години само на 600км. от Южния полюс е имало гора.
Днес Антарктика е покрита от масивен постоянен лед и едва ли някога ще възвърне предишния си вид, най-малкото няма да е в близките няколко милиона години. Така на нас ни остават тези малки артефакти, които напомнят за някогашната Антарктика.
Галерия
