Всички знаем къде се намира остров Крит – в центъра на Източното Средиземноморие, на кръстопът между Африка, Азия и Европа. Преди 4 хилядолетия, в периода 2000-1500г.пр.Хр. именно там процъфтява минойската цивилизация – най-развитата и влиятелната по онова време.
На островът отдавна са открити свидетелства за най-ранните заселници, като първите такива били още от 128 000г.пр.Хр. Интересът към така наречената минойска цивилизация обаче идва с откритията на археолога Артър Еванс. Още като младеж, британският приключенец обикаля из Европа, пресичайки границите незаконно. По време на тези си пътешествия той прави множество подробни записки и рисунки на хората, местата и артефактите, които е виждал.
Артър Еванс и замъкът Кносос
Години по-късно Еванс отпътува за остров Крит, където се надява да успее да дешифрира гравирани камъни, по които работил от известно време. Докато живее и работи сред местните хора, той открива, че много от плочките, изписани с неизвестната писменост, се намират в чужди ръце. Археологът публикува откритията си и въпреки, че не успява да дешифрира писмото, не се отказва от идеята си да открие истински доказателства, че на това място е имало развита цивилизация.
За древния град Кносос се носели митове и легенди, подклаждани от местните фермери, които често изкопавали по някой артефакт, докато обработвали земите си. По това време заможен търговец от Ираклио проявява интерес и започва разкопки. Открива две от залите на замъка, но за съжаление работата му е прекратена след намеса на турското правителство.
След обявяването на Крит за независима република, шест години по-късно, Еванс се връща на острова и продължава вече започнатите разкопки около замъка. Работата вървяла бързо и изпод земята се разкривал един изключителен замък, построен в пълен разкош. Само след три години по-голямата част от руините вече били разкопани. Стените на замъка били покрити целите със стенописи и са открити много рисунки, изобразяващи религиозния култ към бика. Сред откритията имало и вносни стоки от Египет и Месопотамия, както и множество изписани глинени плочки.
Минойските замъци били монументални сгради, които служели за административни цели. За това сочат огромните архиви, които откриват археолозите. Всеки замък, открит до днес, е уникален и се различава от другите сгради. Замъците обикновено били на няколко етажа, с вътрешни и външни стълби, леки стени, масивни колони, складови помещения и двор.
Строежът на замъка в Кносос започва някъде през 2000г.пр.Хр. и продължава повече от век. През 1700г.пр.Хр. обаче мощно земетресение разтърсва Егейско море, опустошавайки Крит и сривайки всички големи замъци. Това в никакъв случай не попречило особено на развитието на цивилизацията – замъците били построени отново и по-големи от преди. Именно след това бедствие настъпва върхът за минойската цивилизация.
Вторият замък покривал близо 22 000кв.м. и съдържал складови и жилищни помещения, места за молитва и банкетни зали. Стаите са свързани с многобройни тесни коридори, от които вероятно се ражда митът за лабиринта. Самата структура е изградена от сложна зидария и дърво, а стените навсякъде са декорирани със стенописи.
Артър Еванс продължава проучванията си повече от 30 години, прекъснат единствено по времето на Първата световна война. Открива над три хиляди глинени плочки, изписани на два езика – Линеар А (минойски) и Линеар Б (гръцки диалект).
Линеар А
Така е наречен от археолозите писменият език на минойците. Той все още не е разчетен и е една от най-големите мистерии сред археологическите открития. С появата на все повече предмети, изписани със загадъчните символи, лингвистите се надяват скоро да успеят да дешифрират кода. От особен интерес е един такъв предмет, датиран от второто хилядолетие пр.Хр. – дискът от Фаистос. Той е изписан с 45 уникални символа, приличащи на сечива, растения и животни. До ден-днешен никой не е успял да разбере значението му.
До скоро се смяташе, че Линеар А няма общо с Линеар Б, но лингвистите откриват сходство между Линеар А и санскрит, древния език в Индия, както и връзки към хетския и арменския език. Това го прави част от индоевропейската езикова група, също като Линеар Б. Досега от Линеар А са събрани около 600 думи, които учените все още се опитват да разчетат.
Линеар Б
За разлика от древните египетски йероглифи, които са разчетени с помощта на розетския камък, Линеар Б е един от малкото древни текстове, дешифрирани чрез подробен анализ.
Разчитането на Линеар Б е наричано „Евереста на гръцката археология“ и завинаги променя разбиранията ни за цивилизациите в ранната история на Европа. Шифърът представлява сричково писмо, употребявано предимно за административни нужди. Най-вероятно е използвано от професионални писари, които са говорели добре минойски. Големите градове и дворците на остров Крит са използвали Линеар Б, за да водят счетоводството и доставките на стоки.
Цар Минос
Днес много историци смятат, че „Минос“ всъщност не е името на царя, а титла, която са носели всички минойски царе. За древните гърци обаче царят бил един и имал изключителна власт. Около него се носели много истории и легенди, останали в гръцката митология.
Най-известната от тях разказва, че Минос бил могъщ цар и велик войн, син на гръцкия бог Зевс и смъртната Европа. Жена му се казвала Пасифея и им се родили седем деца. Той имал твърд характер, но бил жесток и не особено харесван от хората. Като владетел на една от най-могъщите нации на древния свят, вдъхвал страх и респект във всички съседни царства.
Едно от най-известните му завоевания е срещу цар Нисус от Мегара. Той притежавал магически кичур лилава коса, който правел града непревземаем. Един ден обаче дъщеря му, принцеса Сцила, наблюдавала Минос от стените на замъка и се влюбила в него. Откраднала кичура коса от баща си и се измъкнала от града, за да се срещне със своя любим. Така Минос успял да превземе замъка и да убие Нисус. Веднага след това, отвратен от предателството на Сцила, той отплавал без нея. Влюбената принцеса обаче се хвърлила в морето и тръгнала да плува след него. Тогава баща й, под формата на орел, се спуснал от небето и я удавил.
Макар да бил велик владетел, Минос си имал и своите недостатъци. Един ден в царството се появил изящен бял бик. Богът Посейдон настоял животното да бъде пожертвано в негова чест, но Минос не искал да убива такова прелестно същество, затова на негово място пожертвал друго животно. Това ядосало боговете и те наказали непокорния цар като накарали жена му Пасифея да се влюби в бика. Тя помолила изобретателя Дедал да й направи дървена крава, в която да се скрива, за да задоволи страстта си към Критския бик. В резултат на любовта й се ражда ужасно създание с глава на бик и тяло на човек – Минотавъра.
Разгневен, Минос накарал Дедал да построй лабиринт под замъка, в който да затвори Минотавъра, а самия него хвърлил в тъмница. Една робиня родила син на Дедал, който той нарекъл Икар. Двамата успяват да избягат от затвора на Минос с помощта на изкуствени криле, които бил направил гениалният изобретател. По време на полета им обаче, Икар се приближил прекалено близо до слънцето и восъка по крилете му се разтопил. Морето, в което паднал било наречено Икарийско.
Междувременно единственият син на Минос бил убит в битка срещу атиняните и потънал в скръб и омраза, царят поискал на всеки девет години да бъдат изпращани по 14 млади атиняни, които да се изправят на сигурна смърт срещу Минотавъра. Синът на цар Егей, Тезей, доброволно решил да замине, за да се опита да убие ужасното чудовище и да избави града от кръвния данък. Преди да замине, той обещал на баща си, че ако оживее, при завръщането си ще смени черните платна на кораба си с бели.
Когато пристига на остров Крит, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Дала му остър меч и кълбо прежда, което да му помогне да намери пътя обратно от лабиринта. След жестока битка Тезей най-сетне сразил Минотавъра, след което отплавал обратно към Атина с Ариадна. Когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му казал, че Ариадна е определена за негова жена и трябва да му я остави. Натъжен от загубата, Тезей забравил да смени платната на кораба си. Когато баща му видял да се задават черните платна, помисли, че синът му е загинал и се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско.
Минос не забравил за измяната на Дедал и знаейки колко е умен, обявил, че който успее да прекара конец през раковина, ще получи голяма награда. За благодарност на цар Кокал, който го приютил след бягството, Дедал му показал как може да стане това – като прикрепи конец за мравка, която ще намери другия край на раковината. Минос веднага се досетил кой стои зад решението на задачата и настоял цар Кокал да предаде изменника. Той обаче не искал да се раздели с приятеля си и поканил минойския цар на гости. Когато влязъл в банята, Минос бил полят с вряла вода от Дедал и загинал. В подземния свят Минос станал съдник на мъртвите.
Култура и религия
Минойците се занимавали предимно с търговия и били изключително организирани. Много историци смятат, че те са оказали голямо влияние през бронзовата епоха с търговията на калай, от който се е правел бронза. Островът имал добре изградена търговска връзка с Гърция, Кипър, Сирия, Анатолия, Египет, Месопотамия и западните земи, чак до бреговете на Испания.
Макар да са открити руини на крепости и наблюдателни кули, на острова най-вероятно не е имало много военни конфликти. Укрепленията по-скоро са служели за защита от външен враг. Не са отрити доказателства и за минойска армия или доминиране над хората извън Крит. В минойското изкуство се забелязват много малко изображения на бойни сцени, които дори биха могли да бъдат интерпретирани като сцени от фестивали и ритуали.
В древната цивилизация изглежда са се почитали предимно богини, което понякога се посочва като „матриархална религия“. Макар да има доказателства и за богове, те са били значително по-малко. Има теории, че изобразените богини всъщност са всички аспекти на една-единствена богиня.
Сред свещените символи на минойците са бикът и неговите рога, двойната брадва, змията, слънчевият диск и дървото.
Краят на минойската цивилизация
Странно е как една такава могъща и влиятелна цивилизация като минойската просто изчезва от лицето на Земята. Какво може да се е случило?
В началото археолозите са смятали, че внезапно земетресение е опустошило острова или че гърците постепенно са завзели и сринали до основи градовете. През 40-те години на миналия век обаче се ражда теорията за вулканично изригване. Около 1500г.пр.Хр. изригва Тира (Санторини). Остров Крит е разтърсен и пометен от вълните цунами, които нанасят сериозни щети. Минойците обаче оцеляват и отново се издигат – археолозите откриват керамични съдове, датирани 50 години след изригването. Къде тогава е изчезнала цяла една цивилизация?
Това, което ражда легенди като тази за Атлантида или десетте чуми, връхлетели Египет се случва около 1450г.пр.Хр. Вулканът изригва за втори път – едно от най-мощните вулканични изригвания в историята на човечеството. Класифицирано от 6-та степен, то буквално разкъсва остров Тира и потапя централната и западната му части. Това предизвиква невиждани 50-метрови вълни цунами. 20 минути са им били нужни, за да достигнат до Крит, където унищожават всичко по пътя си. С вълните пристига и вулканичен киселинен дъжд, който буквално отравя всичко оцеляло след тях. Това, което остава след тази катастрофа е само споменът за една от най-великите цивилизации на Средиземноморието.
