Финикийската колония Картаген била разположена на северното крайбрежие на Африка (днешен Тунис) и представлявала опорна точка на финикийското могъщество в Средиземно море. За разлика от останалите финикийски фактории Картаген се развил като богат и независим град, който придобил стабилни политически институции.
Археологическите проучвания на територията на Картаген започват през ХХ в. и потвърждават митологичните разкази за основаването му към края на ІХ в. пр. н. е. от финикийски заселници от град Тир. Планът на града съдържал горен град, разположен на хълма Бирса, долен град – около пристанището и селското предградие Мегара. Пристанището на Картаген разполагало с две части – тази на военния и тази на търговския пристан, които се намирали в кръгообразна лагуна и били свързани посредством канал, служещ за рейд на флотилиите.
Политическата организация на древния град включвала първоначално царска институция, която по-късно била заменена от съвет на имотна аристокрация с благороден произход. Сенатът на Картаген се състоял от 300 членове, избирани от големите търговски семейства. Имало постоянен съвет от 30 членове, като изпълнителната власт се намирала в ръцете на двама висши магистрати, които били избирани ежегодно
Религиозният живот в Картаген носил белезите на древните финикийски вярвания, като пуническият пантеон обединявал двойката божества Танит и Баал-Хамон. Други почитани финикийски култове били привнесени в Картаген, като този на бога-лечител Ешмун, на „Царя на града” Мелкарт и на покровителката на плодородието Ищар. На територията на града е открит т. нар. „тофет” – светилище, в което били правени човешки жертвоприношения в чест на Баал. Там са открити делви с овъглени кости на деца, което дава основание да се предполага, че картагенците жертвали първородните си деца.
Картаген не разполагал с гражданска армия, а използвал набирането на наемници, които били предвождани от картагенски военачалници. Въпреки военноморския си опит картагенците предпочитали търговските сделки пред използването на военна сила. Това предпоределило стопанският напредък на града, като влиянието му се разпростряло по бреговете на Средиземно море и най-вече на о. Сицилия. Там били основани много цветущи пунически градове, които се развивали успоредно с древногръцките колонии на острова. В Сардиния, в Корсика и в Испания картагенците заменили финикйското влияние и развили силна търговска мрежа, като за продължителен период от историята си пуните се превърнали в доминираща икономическа и военна сила.
Градът израстнал като основен посредник между номадските народи на Африка и морските градове на Западното Средиземноморие и търгувал със сребро от Испания, с олово и желязо от Сардиния, с калай от Корнуел (Британия). Картаген доставял слонова кост, черни роби, диви африкански животни, вино, зехтин и зърнени култури, разполагал с манифактурни производителни центрове, които преработвали мебели, керамика, парфюмерия, тъкани и бижута. В продължение на около пет века пуническата столица се превърнала в „Царица на морето” до съдбоносния си сблъсък с Римската република.
Между процъфтяващия Картаген и младата Римска република избухнали т. нар. Пунически войни, които трябвало до решат хегемонията в Западното Средиземноморие. Първата пуническа война продължила 23 години – от 264 до 241 г. пр. н. е. и завършила със завладяването на остров Сицилия от римляните.
През 219 г. картагенският предводител Ханибал превзел град Сагунт в Испания, съюзник на Рим, с което предизвикал избухването на Втората пуническа война. През 218 г. пр. н. е. Ханибал извършил безпрецедентен преход от град Нови Картаген до Пиринейските планини и Южна Галия, пресякъл Алпите и нахлул в Италия начело на тежковъоръжена пехота и конница, подсилена с бойни слонове.
В течение на три години Ханибал нанесъл няколко тежки поражения на римляните – в битките при Требия (218 г. пр. н.е.) и Трезименското езеро (217 г. пр. н. е). При Кана (216 г. пр. н. е.) Ханибал унищожил две трети от римската войска, излязла срещу него. Резултатът бил масово клане и гибел за римляните. На дневен ред в Рим излязла поговорката “Hanibal Ante Portas” (Ханибал е пред вратите).
След първоначалните победи обаче, картагенците загубили съюзниците си срещу Рим. След изтласкването му в южната част на „Ботуша”, през 203 г. пр. н. е., Ханибал напуснал Италия и се завърнал в Северна Африка, за да брани Картаген от контранастъплението на римляните. В битката при Зама (октомври 202 г. пр. н. е.) непобеденият още Ханибал бил разбит от войските на римския проконсул Публий Корнелий Сципион и нумидийския владетел Масиниса. Картаген капитулирал – 201 г. пр. н. е.
„Впрочем мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“ – това била крилатата фраза на римския политик Марк Порций Катон Стари, който винаги завършвал така речите си в римския сенат. Римската политика по отношение на Картагенската държава приела радикален курс и малко по-късно през 149 г. пр. н. е. Рим обявил война на Картаген (Третата пуническа война – 149 – 146 г. пр. н. е.).
Картагенците капитулирали след дебаркирането на двете римски армии, начело с Публий Корнелий Сципион Емилиан, който обсадил пуническата столица и през 146 г. пр. н. е. я завладял. Картагенската област станала част от римската провинция Африка.
Древният пунически град бил изличен от лицето на земята. Така завършила историята си могъщата Картагенска държава, която не успяла да победи в конфликта с Рим. Римската република вече нямала конкурент в Западното Средиземноморие.
Автор: Момчил Лазаров
