окт. 31, 2020
279 Views

Адвокатът Ленин

Автор:

Ако се запитаме какъв е бил по професия Владимир Илич Улянов – Ленин, повечето от нас, естествено, ще отговорят: революционер. Е, в краен случай – политик. Но все пак и двата отговора не са съвсем точни. Защото по професия, с която се изкарва хлябът, Ленин е бил адвокат. Точно както Робеспиер – подобни исторически съвпадения навеждат на известни размисли…

През 1891 г. Владимир Илич Улянов взема с „отличен“ изпитите за целия курс на университета. Изпитът включвал писмено съчинение по наказателно право, писмен отговор на зададена тема, въпроси по римско право, гражданско право и съдебни производства, търговско, наказателно, държавно, църковно, международно, полицейско право, история на руското право, политическа икономия, статистика, финансово право, енциклопедия на правото и история на философията на правото. Изпитите се провеждали в две сесии, през пролетта и есента, и в резултат на това Владимир Улянов станал притежател на юридическа степен, след като издържал всички изпити с „отличен“.

През ноември 1891 г. Улянов отива в Самара. Работи там като помощник-адвокат в продължение на година и половина и успешно се явява в съда, като постига и оправдателни присъди. Общо Ленин е водил 20 съдебни дела: 16 наказателни (в едно от които сам бил жалбоподател) и 4 граждански.

През 1891−92 г. в Поволжието имало глад, така че никой не се изненадвал от многобройните кражби. Едно от делата, които се паднали на помощник-адвоката Улянов, било за кражба, в която бил обвинен пенсионираният войник Красноселов. И младият юрист наистина извел делото до победен край.

Обстоятелствата на „престъплението“ били съвсем банални. Василий Красноселов, който по това време бил вече на 67 години, се обвинявал в кражба на 113 рубли от апартамента на самарския гражданин Степан Сурошников. За него съобщил готвачът Вилхелм Минкел, който забелязал, че у Красноселов, който при това лежал няколко пъти в затвора, внезапно се завъдили пари. При обиска намерили в ботуша на Красноселов банкнота от 100 рубли. По някакъв начин Сурошников я разпознал като своя – и въпросът изглеждал напълно ясен. Красноселов твърдял, че си е изкарал с труди тези пари, докато бил в затвора: поправял и ремонтирал различни неща. Началникът на затвора обаче заявил, че Красноселов изобщо не е работил, което означавало, че парите са откраднати. Но обвиняемият наистина извадил късмет с адвоката си.

Улянов настоял в затвора да бъдат намерени други свидетели с по-надеждни показания дали Красноселов е работил или не. Думите на началника, който едва ли знаел всичко за затворниците, изглеждали съмнителни. Второ: искал очна ставка между Красноселов и Сурошников, тъй като техните показания се различавали. И трето: кражбите, извършени преди това от Красноселов, нямали нищо общо с този случай. Съдебните заседатели обаче искали да приключат набързо този незначителен случай. Те набързо признали подсъдимия за виновен и го осъдили на 2 години и 9 месеца затвор. Но Улянов подал касационна жалба, в която обяснил, че Самарският съд не е разбрал напълно обстоятелствата.

В резултат делото било върнато за ново разглеждане, Улянов отново бил защитник и успя да постигне присъда „невинен“. Пред съда се явили нови свидетели, които потвърдили, че Красноселов е работил в затвора. И след оправдателната присъда му върнали 100-те рубли.

От 15 наказателни дела, които Владимир Улянов водил като защитник, 5 завършили с оправдателна присъда – което е отличен резултат. В почти всички други случаи той постигнал смекчаване на наказанието. Това било добро начало на адвокатска кариера. Кой знае накъде би завила историята, ако помощник-адвокатът Владимир Улянов бил избрал този път?

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu