Ако Хитлер беше превзел Москва…

Както е известно, историята не познава условното наклонение, изразявано с думата „ако“. Въпреки това, мнозина историци – както любители, така и сериозни професионалисти, анализират как биха се развили исторически случки и ситуации, ако…

Така, например, немалко хипотези са посветени на развитието на евентуалните последващи събития в случай, че през 1941 г. по време на битката за Москва Хитлер беше успял да превземе столицата на СССР – ако реализацията на немския план „Барбароса“ беше започнала по-рано, Япония беше обявила война на Съветския съюз и Сталин не бе получил възможност да прехвърли за отбраната на Москва сибирските или, по-точно, далекоизточните дивизии.

Днес писатели и историци се опитват да фантазират в най-различни ракурси на тази тема. Всички са съгласни, че това е щяло да бъде повратна точка в цялата Втора световна война.

Например, писателят Франк Кристофър Тайк смята, че, след падането на столицата на СССР през 1941 г., на територията на Евразия щели да се формират две супер-сили – Германия и Япония, които щели разделят територията на СССР помежду си. Руският Далечен Изток, Китай с Корея, както и сателитни държави от типа на Монголия, щели да преминат към Япония. Европа плюс Англия и съветската територия до Урал щели да станат част от Третия райх.

Вместо долара основната световна валута би била германската марка с лика на Адолф Хитлер. Резервната валута щяла да бъде японската йена. Още през 1944 г. немските учени щели да бъдат първите, които създават атомна бомба и средствата за нейното пренасяне – поради което САЩ щели да останат периферна страна без особени възможности. По очевидни причини държава като Израел не би се появила в Близкия изток. Без петролните и газови приходи на близкоизточните монарси, ислямът като религия нямало да играе важна роля в политиката. Съгласно известната хитлеристка Директива № 32 (реален документ, предвиждащ действията на Вермахта след разгрома на Съветска Русия), СССР до Урал щял да бъде разделен между немските земи Холщайн, Саксония, Баден и Вестфалия, а новите територии щели да имат центрове в Ленинград, Москва, Киев и Баку.

За днешните почитатели на Хитлер в Украйна и прибалтийските страни би било полезно да знаят, че според германските планове Прибалтика, Крим, Западна Украйна, Белорусия и Поволжието трябвало напълно да бъдат „почистени“ от местното население, след което там да бъдат заселени етнически „чисти“ германци. Централна Азия трябвало да се превърне в германска житница, а Колският полуостров на север – в голям рудник за метали, с които да се произвежда оръжие за Вермахта.

Белгийският общественик Леон Дегрл смята, че след падането на Москва и СССР Европа щяла да се превърне изцяло в германска територия. Половината от населението щяло да работи за нуждите на Третия райх, а другата половина – като обслужващ персонал за комфортната почивка на истинските арийци.

Но има и изследователи, които смятат, че падането на Москва през 1941 г. само по себе си не би довело до непосредственото поражение на СССР.

Такова е мнението на британския журналист Джон Барбър, който предполага, че в такъв случай Сталин щял да бъде принуден да подпише нов договор от типа на Брест-Литовския от 1918 г., като предаде на Берлин европейската част на страната, за да спечели време. Но, все пак, британецът смята, че евентуалните перспективи пред СССР, който би загубил значителна част от населението, ресурсите и производствената си база, щели да бъдат твърде мрачни. Страната, според него, неизбежно щяла да се разпадне на редица малки държави, които лесно да бъдат погълнати от Германия и Япония.

Други експерти пък смятат, че дори Хитлер да бил успял да превземе столицата на СССР, това би било само началото на истинската война. Русия веднъж вече е губила Москва по времето на нашествието на Наполеон – и всички знаят как е завършило то. Огромната територия с лоши пътни връзка, студеният климат и тоягата на народната партизанска война нямало да позволят на германците да се чувстват спокойни в окупираните земи.

Не трябва да се забравя и факта, че Великобритания и Съединените американски щати били изключително заинтересовани Берлин да не получи контрол над природните ресурси на Съветския съюз. Следователно, през 1945 г. американските атомни бомби щели да бъдат хвърлени не над Хирошима и Нагасаки, а над Берлин. А това щяло да бъде вече съвсем друга война с непредвидими последици.