Някога чудили ли сте се защо нацистката доминация над Германия е наричана „Третия райх“ и кои са били първият и вторият?
Да започнем с това, че фразата е спомената за първи път в заглавието на книга от автора Артур Мьолер ван ден Брук през 1923г. Както може да се очаква, след като и до днес говорим за Третия райх, книгата е хит сред крайно десните в региона.
Авторът е германски историк, който след поражението в Първата световна война размишлява върху ситуацията, в която се намира Германия и гледа на новоустановената Ваймарска република със скептицизъм – като нещо противоестествено. Той желае по-националистично решение. Революция, която да издигне германска форма на фашизъм, включваща идеи на Ницше, вместо на Маркс, която да комбинира социализъм и национализъм.
Още по-малко ще се изненадате, че книгата му има огромно влияние върху нацистката партия – която по това време все още е в ранната си фаза. В размислите си Мьолер пророкува, че бъдеща идеална държава, обединяваща всички германци (включително Австрия) ще бъде “Drittes Reich” или „Третият райх“. По-точен превод обаче е „Трета империя“.
Кои тогава са били предишните империи?
Първият райх се отнася до средноевропейската империя, която започва с Карл Велики. На хартия тя съществува около 1000 години, до абдикирането на Франц II през 1806г малко след поражението от Наполеон в битката при Аустерлиц. Който внимава, веднага ще направи връзка с изказванията на Хитлер за „хилядолетния райх“. Именно за това става въпрос и този първи райх служи като форма на идеологическо минало.
Тук трябва да посочим, че никой друг, освен нацистите, не нарича това „Първия райх“. Ние го наричаме Свещена римска империя.
Тя не е типичната империя, с общ език, установена столица и протоетническа хомогенност, както при Франция или Великобритания например. Вместо това, макар империята действително да е преди всичко германска, тя включва и много италиански и славянски народи.
Първата фаза е известна като Каролингска империя. Обхватът на Карл Велики е толкова голям, че за последно такива мащаби Европа е виждала по времето на Западната римска империя. Той дори се съюзява с папата срещу нападение от Лонгобардите. Папата – Лъв III – който по това време е толкова ядосан на Източната римска империя (Византия), че решава да се обърне към германския владетел за съюз. Накратко казано, той го коронясва за „римски император“, което е опит символично да бъде възродена Западната римска империя, в която папата играе ключова роля. Въпреки това, тогавашния историци наричат кралството „Франкска империя“, чак до 12-и век.
Без да навлизаме в подробности, през следващите столетия империята всъщност е бегла конфедерация от различни държави, управлявани първоначално от монарх. Тези държави са на потомствени династии като династията на Саличи или Щауфен. Тази фаза започва с Отоновата династия, известна най-вече с крал Ото I, по времето на който според някои историци е началото на германската нация. Причината е, че той убеждава повечето германски князе да се обединят под неговия флаг срещу унгарците в битката при Лехфелд през 955г.
Следващите векове, до ранния Ренесанс ,императорът постепенно губи влияние. Това се дължи до голяма степен на постоянните сблъсъци с папата, който подкопава авторитета на императора. Най-известната вражда приключва през 1077г, когато император Хайнрих VI, след като е отлъчен, отива пред двореца на папата в Каноза и моли за прошка.
Втората причина за загубата на контрол е непокорната природа на по-малките кралства в обширната империя.
От 13-и век нататък, титлата император вече не е наследствена. Вече се избира и отговорността за този избор се пада на важни епископи и князе, наричани князе-избиратели.
Стигаме до 15-и век и за първи път виждаме пълното име „Свещена римска империя на германската нация“, чиято територия е концентрирана на север от Алпите, в предимно немско говорящите региони.
Междувременно, императорът продължава да губи авторитета си. Бавното разпокъсване се засилва след 30-годишната война през 17-и век. В същото време кралството в други европейски сили като Франция и Испания се консолидира като авторитарна институция и укрепва чувството за единство или обща идентичност в тези региони.
По времето на Карл V, империята е фатално разделена по религиозните си граници като последица от протестантската реформация. Както Волтер отбелязва саркастично, Свещената римска империя не е нито свещена, нито римска, още по-малко империя.
В последната фаза на тази „империя“, основната власт в германския свят започва да се дели между прусите на север и австрийците на юг. В Прусия, владетелите са князете-избиратели от електората на Бранденбург, Хоенцолерните, които са провъзгласени за крале на Прусия през 1701г. Австрия е предвождана от Хабсбургите, които до края остават последните носителите на титлата император.
Краят най-после идва в лицето на Наполеон, който помита нациите в името на революцията и с викове „долу аристокрацията“… докато в същото време малко или много самият той се опитва да стане император.
Превъртаме още напред, когато Свещената римска империя е възприемана от нацистите като края на анархията на военачалниците и раждането на средновековна форма на германска идентичност. Силните й владетели са обожествявани, макар в някои аспекти да си имат своите проблеми. Карл Велики избива хиляди саксонци, заради опасения, че са езичници, което не е в интерес на обожаващия саксонците Хитлер.
Въпреки всичко, романтизирайки миналото, много от старите крале като Барбароса или гореспоменатия Ото са приемани за герои от германците.
Реликвите на тези крале се смятат за свещени и всъщност се политизират. Например известната императорска корона и други регалии от Виена, седалището на последният император от Свещената римска империя, които са донесени в Нюрнберг директно след аншлуса (превземането на Австрия) през март 1938г.
Нюрнберг е картина на старото време, най-малкото заради средновековния си градски център и древния замък, но и заради значимостта на самия град. Той е едно от седалищата на имперския парламент (Райхстага) и една от висшите съдебни институции на Свещената римска империя. Освен това се намира почти в центъра на нацистките владения преди войната. И така Нюрнберг е избран като своеобразен център на митизирани древни и модерни германски традиции – нещо като идеологическа столица.
Логично става и дом на най-бляскавото събитие на нацистката партия – Нюрнбергските митинги. Митингът от 1934г е заснет от Лени Рифенщал и се превръща в пропагандния филм „Триумф на волята“, от който идват голяма част от нацистките образи, които хората познават най-добре.
Императорските реликви, донесени от Виена, са изложени по време на партийния конгрес през септември 1938г, 6 месеца след аншлуса на Австрия. Тези реликви включват и Свещеното копие – копието, с което Лонгин пронизва Христос и на което (естественo) приписват магически сили. Този, който го притежава, не може да бъде победен.
За съжаление на нацистите, никой не е казал това на 3-та, 42-ра и 45-та пехотни дивизии, които превземат града през април 1945г, след ожесточена борба. Именно заради своята символика, Нюрнберг е избран от Съюзниците за място на процесите, при които са съдени военнопрестъпниците след войната.
Така че, да, нацистите определено доста са се интересували от този „Първи райх“, който в крайна сметка е унищожен от Наполеон – още една причина да мразят французите.
Това ни води до Втория райх.
Без да задълбаваме в детайли, след бурния 19-и век, през 1871г кралят на Прусия – най-могъщата от германските държави – с помощта на генералите си и хитростта на своя канцлер, Бисмарк побеждава французите и император Наполеон III. След това, докато Париж все още е окупиран, във Версай той е обявен за кайзер или император на повечето от немскоезичните нации.
Усещането за възраждане на Свещената римска империя витае във въздуха. Самият факт, че новата държава е кръстена „Германска империя“ говори достатъчно. Тази стара империя – свалена от французите – отново е обединена под знака на победата срещу французите и то докато са управлявани от Наполеон.
Най-яркият пример за този символизъм е паметникът Кифхаузер, който е третият най-голям по рода си в Германия. Той изобразява спящия Барбароса, а над него крал Вилхелм I пирува като превъплъщение на пророчеството и спасител на нацията.
Въпреки всичко това, никой до този момент не си е помислял да нарича тази империя „Втория райх“. Да, режимът прави паралели с миналото, но те се смятат за независима модерна държава. Такава, стремяща се към иновация, а не втора версия на Свещената римска империя.
След разпадането й през 1918г обаче, мнозина си припомнят за онзи период след Наполеон, когато са унижени от външен враг и тяхната германска империя е рухнала. Така, както споменахме по-рано, хората започват да виждат периода, в който живеят, като поредното междуцарствие, период без крал. Онези, които се противопоставят на демократичната система, възлагат всичките си надежди на една бъдеща империя.
Както казва Ван ден Брук, този „Трети райх“ ще бъде продължение на предишните два, сега и двата разглеждани като повторения на съдбата на германското единство. Този Трети райх, за разлика от Свещената римска империя или Първия райх, ще бъде наистина суверенен и ще включва всички немскоговорящи народи. Тоест в него ще са Австрия и Бохемия (която по това време е владение на Чехия).
В нацисткия национален химн специално се споменава тази област и как Третия райх трябва да властва над тази част от света, простираща се от северна Италия (по днешна карта) до Балтика и от Нидерландия до Естония.
Така, говорейки за Третия райх, нацистите имат предвид естественото продължение на германската история, дори сбъдването на едно пророчество. Това също така създава връзка между тях, Свещената римска империя и Германската империя. Разбира се, за щастие на всеки, включително на собствения им народ, Третия райх не успява да устои толкова дълго, колкото нацистите са се надявали.
