Вечерта на 8 ноември 1923 г. Мюнхен се превръща в сцена на един от най-абсурдните, но и най-зловещи политически спектакли в германската история. Адолф Хитлер и малката му нацистка партия се опитват да превземат властта чрез преврат. Планът е хаотичен, самоуверен и недообмислен. На следващия ден, когато въоръжените им привърженици тръгват през града, правителствените сили откриват огън. Шестнадесет нацисти са убити, Хитлер е арестуван, партията е забранена, а движението изглежда смазано.
Но това не е краят. От затвора Хитлер търси начин организацията да оцелее. Един от хората, на които поверява тази задача, е Алфред Розенберг, мъж без масова харизма, без военна слава и без способността да омагьосва тълпи. Но той има нещо друго: идеологическа обсесия. Той е човекът, който ще облече расовата омраза, антисемитизма, езическия мистицизъм и германския реваншизъм в претенцията за „светоглед“. Именно това го прави толкова опасен. Не защото е най-популярният нацист. А защото помага да се създаде езикът, чрез който злото започва да звучи като теория.
Детството в една разкъсана гранична земя
Алфред Розенберг е роден на 12 януари 1893 г. в Ревал, днешен Талин, тогава част от Руската империя. Произходът му е важен, защото той не идва от сърцето на Германия, а от балтийския свят, където германски, руски, естонски, славянски и еврейски общности съжителстват в напрегната историческа среда. Това е земя, през която векове наред преминават кръстоносци, търговци, имперски чиновници, националисти и армии.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
