За народа на арийците има толкова много слухове, легенди и спекулации, че някои вече са склонни да ги смятат за измислени, а всички данни за тяхното минало – за исторически фалшификации.
Историците и лингвистите не обичат да използват думата „арийци“ поради употребата й от нацистката пропаганда през ХХ-ти век – и я заменят с „арии“. Но самите арийци нямат никаква вина за деянията на Третия райх.
Анализите на митологията в древните индийски „Веди“, както и на „Авеста“ – свещената книга на древните иранци, показват изненадващи неща. В тези книги са отразени геофизическите реалности на районите около Северния полярен кръг. По-специално, дълга зима – според „Авеста“ 10 месеца в годината, редовно замръзване и топене на водите. Но най-важното: полярната нощ и дългият полярен здрач. Отгласи от тези представи се съдържат в митовете на всички индоевропейски народи.
Поради тези особености доста историци са на мнение, че прародината на древните арийци се е намирала близо до Северния полюс в епохи, когато на Земята е господствал по-топъл климат. Застудяването накарало арийците да тръгнат на юг. Така започнало преселението на индоевропейската общност и нейното разпадане. Религиозните вярвания на арийците наистина отразяват реалиите на живота в северните райони на Евразия.
Преди 4 хиляди години арийските племена, които живеели в степите на Урал и при Черно море, а преди това – в по-северни райони, започнали преселение на юг. Първо в Иран, после в Индия. Тогава Индия била населена от тъмнокожи племена, предци на днешните дравиди. Арийците били типични представители на европейската раса, с бяла кожа и руса коса.
Нахлуването на арийците в Индия не било еднократно действие, а процес, който продължил стотици години. Този период в историята на Индия се нарича арийски или ведически. Именно в тази епоха са създадени едни от най-великите паметници на индийската и световна култура – поетичните епоси „Махабхарата“ и „Рамаяна“. Точно тогава индийското общество започва да се разделя на касти (варни): шудри (най-бедните), вайши (търговци и земеделци), кшатрии (воини и владетели) и брахманите (жреци и наставници) – традиция, която донякъде е запазена в Индия и до ден-днешен.
Арийците нахлували в Индустан с огън и меч, преодолявайки съпротивата на местните племена. Южна Индия така и не успели да завладеят.
Основата на арийската икономика било селското стопанство. Те били умели воини, които често воювали с други арийски и дравидски племена, които по онова време населявали Северна Индия. Имали съвременни за онази епоха оръжия, включително колесници. Строели крепости, чиито останки са оцелели до днес. Постепенно те прогонили тъмнокожите дравиди в южната част на днешна Индия. Към 1500 г. пр. Хр. в Северна Индия вече имало 16 арийски царства.
Във Ведите има разкази за някои загадъчни образци оръжия, с които се сражавали „боговете“ на арийците. Например, „вимани“ – летящи машини, които развивали голяма скорост във въздуха. Или ужасното оръжие на бога Индра, чието действие напомня атомна бомбардировка. След неговата употреба оцелелите трябвало да побързат да се измият; точно както тренират днешните военни за намаляване действието на радиоактивния прах. Може да сметнем такива описания за фантазия, ако не са разкопките в Мохенджо-Даро (на езика синдхи – „Хълмът на мъртвите“).
Мохенджо-Даро. Уикипедия.
Археолозите не могат да уточнят как, всъщност, се е наричал този град. Само едно нещо е сигурно: това е един от най-великите градове на древността. И от най-загадъчните – бил унищожен преди около 3700 години, точно по времето на нахлуването на арийците, при необикновени и неизяснени обстоятелства.
Подобни древни мегаполиси рядко изчезвали внезапно – техният упадък продължавал с векове. А в Мохенджоо-Даро всичко сочи, че катастрофата връхлетяла внезапно, почти мигновено. В една от къщите са намерени скелетите на тринадесет мъже, жени и едно дете. Техните останки носят признаци на внезапна смърт. Но те не били ограбени – някои все още са с гривни, пръстени, огърлици. В целия град археолозите се сблъсквали със сходни групи от скелети, които свидетелстват, че преди смъртта си хората вървели спокойно по улиците и загинали внезапно. Силата на катастрофата била такава, че довела до мигновеното и пълно унищожение на целия град. Почти едновременно с Мохенджо-Даро загинали и намиращи се наблизо големи градове.
Някои учени, изследвали развалините, установяват, че преди около 3700 години на върха на хълма, около който е построен Мохенджо-Даро, избухнала експлозия с огромна сила, подобна на въздействието на атомна бомба. Схемата на разрушените сгради ясно очертава един епицентър, около който са пометени всички здания. С отдалечаването от епицентъра разрушенията отслабват почти до нула.
Археолозите установили, че диаметърът на епицентъра на експлозията бил около 50 метра. На това място всичко е кристализирало и разтопено, всички архитектурни структури са изтрити от лицето на земята. Тухлите и камъните са стопени само от една страна, което показва посоката на експлозията. Древният град е разрушен от 3 мощни ударни вълни, простиращи се на километър и половина от епицентъра на експлозията. В район с радиус над 400 метра са разпръснати парчета глина, керамика и някои минерали, които са разтопени. Там не са намерени скелети, вероятно поради мигновеното им изпаряване.
По улиците на града имало много черни камъни. Изяснило се, че това са парчета от керамични съдове, разтопени при температура 1400-1600 градуса, а после втвърдени. И до ден-днешен няма общоприето мнение за причините на гибелта на Мохенджо-Даро.
А самите арийци се преселвали не само в Индия, но и към Европа. Затова днес европейските езици се наричат „индоевропейски“. Всъщност, това са нашите предци – затова не трябва да допускаме обсебването им от различни идеологии, а да изучваме с интерес и любов историята им; нали това е част от нашата собствена история!
