В началото на 20-ти век много области на науката се задвижили бързо напред. Това с особена сила важи за физиката, където редица развити теории накарали човечеството да погледне света по различен начин. В много отношения това било заслуга на изключителна плеяда от учени, между които, разбира се, ще споменем Айнщайн, Минковски, Планк, Шрьодингер. Но не всеки знае за Арнолд Зомерфелд – немски физик, който е положил основите на много бъдещи научни открития.
Арнолд Зомерфелд
Арнолд Зомерфелд е роден на 5 декември 1868г. в Кьонигсберг. Още в детството си той се интересувал от наука и дори създал своя собствена колекция от насекоми. След гимназията постъпил в колеж и показал значителен интерес към математиката и физиката, но също така се занимавал и с философия. Вероятно тези две противоположни страни на науката довели до факта, че Зомерфелд е бил в състояние да постигне значителен напредък в своите изследователски дейности. Интересното е, че най-известните физици от онова време са имали титлата доктор по философия. Изглежда, че Айнщайн е бил прав, когато е започнал да твърди, че „въображението е по-важно от знанието“.
След защитата на докторската си дисертация, Арнолд е работил в продължение на няколко години като асистент на видни учени, преди най-накрая да се заеме с разрешаването на съществуващите физически и математически задачи. Обхватът на научните интереси на Зомерфелд включвал топлопроводимостта, дифракцията и разпространението на електромагнитни вълни, движението на електрона, новопоявилата се Теория на относителността и разбира се, квантовата механика, която занимавала умовете на учените от цял свят. Неговият опит в тази област помогнал да се създаде съвременна теория на квантовата механика. Зомерфелд бил научен сътрудник и преподавател в Катедрата по теоретична физика в Университета в Мюнхен, където работил в продължение на 30 години.
През 1900г., според волята на Алфред Нобел, била създадена Нобелова фондация, от която било взето решение да се плаща годишно възнаграждение на изключителен учен в пет различни направления. По това време между учените нямало самоцел да получат награда на всяка цена, но разбира се честта била много висока. По време на живота си Арнолд Зомерфелд създава един вид рекорд (или антирекорд): 84 пъти е номиниран за Нобелова награда, но никога не я е получил. Имало няколко причини за това. Първо, Зомерфелд често е помагал да се развие теорията, оставайки в сянката на нейния последен създател, което според мнозина не било достатъчно, за да получи наградата. На второ място, както се оказало по-късно, основната причина за неуспеха на Зомерфелд да получи наградата е критиката на неговата методология за научните изследвания от един от членовете на Нобеловия комитет – Карл Озеен.
Заради Карл Озеен, Зомерфелд не е получил заслужена награда. Но в същото време, благодарение на него Алберт Айнщайн става носител на Нобелова награда. Факт е, че Айнщайн, известен главно със създаването на Теорията на относителността, получил почетната награда не за нея. Теорията на относителността била свежа идея, но все още само на теория. Затова Карл Озеен решил да номинира Айнщайн за обяснението на фотоелектричния ефект, което довело до триумфа на младия учен.
Но приносът на Арнолд Зомерфелд за неговите ученици е безценен: ученият успял да възпита много известни физици, които впоследствие многократно признавали, че методите на преподаване на Зомерфелд са предизвикали интерес към науката. Много от тях получили Нобелови награди, като по този начин сякаш възстановили несправедливостта спрямо своя учител.
