Атонското сражение между руската ескадра на вице-адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин и турския флот, командван от капудан-пашата (адмирал) Саид Али, известно още като Боят при Атонския полуостров или Битката при Лемнос, започнало на 19 юни 1807 г. недалеч от планината Атон на полуостров Агион Орос в Егейско море. Руският флот се озовал там по време на Втората архипелагска експедиция по време на Руско-турската война от 1806-1812 г.
Един месец след предишен разгром на турския флот в Дарданелското сражение (11 май 1807) руските кораби под командването на вице-адмирал Сенявин маневрирали, като се опитвали да примамят противника да излезе от Проливите. Най-сетне, на 15 юни 1807 г., възползвайки се от факта, че руската ескадра била задържана от безветрие близо до остров Имброс, турският флот се придвижил от Проливите към остров Тенедос – временна руска база в Егейско море, и стоварил там десант. В продължение на два дни турските войски, подкрепяни от корабната артилерия, щурмували бреговите укрепления на острова. Но на 17 юни платната на руската ескадра се появили на хоризонта.
Опитвайки се да избегне битката и да отвлече вниманието на руснаците от Тенедос, турската ескадра го заобиколила от юг и се устремила на запад. Сенявин оставил по-малките кораби в помощ на островната крепост, тръгнал да търси врага и го открил на 19 юни на котва в разбъркан строй между остров Лемнос и Атонската планина.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
