Атонското сражение между руската ескадра на вице-адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин и турския флот, командван от капудан-пашата (адмирал) Саид Али, известно още като Боят при Атонския полуостров или Битката при Лемнос, започнало на 19 юни 1807 г. недалеч от планината Атон на полуостров Агион Орос в Егейско море. Руският флот се озовал там по време на Втората архипелагска експедиция по време на Руско-турската война от 1806-1812 г.
Един месец след предишен разгром на турския флот в Дарданелското сражение (11 май 1807) руските кораби под командването на вице-адмирал Сенявин маневрирали, като се опитвали да примамят противника да излезе от Проливите. Най-сетне, на 15 юни 1807 г., възползвайки се от факта, че руската ескадра била задържана от безветрие близо до остров Имброс, турският флот се придвижил от Проливите към остров Тенедос – временна руска база в Егейско море, и стоварил там десант. В продължение на два дни турските войски, подкрепяни от корабната артилерия, щурмували бреговите укрепления на острова. Но на 17 юни платната на руската ескадра се появили на хоризонта.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Battle_of_Athos_1807-710x476-1.jpg)
Опитвайки се да избегне битката и да отвлече вниманието на руснаците от Тенедос, турската ескадра го заобиколила от юг и се устремила на запад. Сенявин оставил по-малките кораби в помощ на островната крепост, тръгнал да търси врага и го открил на 19 юни на котва в разбъркан строй между остров Лемнос и Атонската планина.
От миналия си опит Сенявин знаел, че турците се бият яростно, но само ако техният флагман не е потопен или пленен – тъй като в Турската империя за излизане на флагмана от боя се полагало смъртно наказание. Затова той съсредоточил целия огън върху двата турски флагмански кораба. Почти всички руски кораби в продължение на около 10 часа изригвали като вулкани гюллета и картеч срещу посочените мишени.
Привечер врагът започна да се оттегля. В бедствено положение се намирал вторият флагман на турската ескадра, корабът на капудан-бей (вице-адмирал) Бекир; там рухнали всички платна и реи (напречни греди на мачтите), поради което го теглели на буксир един линеен кораб и две фрегати. Но щом видели, че руската ескадра ги настига, тези кораби го изоставили на произвола на съдбата и се впуснали в бягство. Турският флагман бил превзет с абордаж.
Сутринта на 20 юни станало ясно, че цялата турска ескадра, използвайки попътен вятър, отива на север към остров Тасос. Линейният кораб и двете фрегати, които преди това помагали на кораба на капудан-бея, били откъснати от нея. На 21 юни Сенявин изпратил срещу блокираните бегълци контра-адмирал Грейг с три линейни кораба – но турските моряци изхвърлили своите кораби на брега и ги запалили.
Сутринта на 22 юни сред бягащата турска ескадра се взривили линеен кораб и една фрегата, а други две фрегати, разбити от руските снаряди, потънали край остров Самотраки. От 20-те турски кораба само 12 се завърнали в Дарданелите.
На 23 юни Сенявин решил да не преследва повече врага, а да се върне в помощ на обсадения Тенедос. Но заради редуващи се насрещен вятър и безветрие, той пристигнал там едва на 25 юни. Турският десант се предал, оставил всичките си пушки и оръдия (на войниците било запазено хладното оръжие, а на офицерите и пистолетите) и бил превозен до крайбрежието на Анадола.
Така по време на битката руската ескадра на вицеадмирал Д. Н. Сенявин (10 линейни кораба със 754 оръдия) разгромила турската ескадра на капудан-пашата Саид Али (10 линейни кораба, 5 фрегати, 3 шлюпа и 2 брига с общо 1196 оръдия). Турските загуби били 3 линейни кораба, 4 фрегати и 1 шлюп. Руснаците нямали потопени кораби.
В резултат на битката турският флот загубил боеспособност за повече от десетилетие, а Турция се съгласила да подпише Слободзейското примирие на 12 август 1807 г. Над Русия обаче надвисвала опасността от много по-голяма война – Наполеон постепенно превземал цяла Западна Европа.
–