Валерия Месалина била третата съпруга на император Клавдий, която участвала активно в политическия живот. В паметта на потомците тя останала като изключително развратна жена, която потъпквала всички морални правила. Наричали я безпринципна и ненаситна, а сексуалността й не знаела граници, като смайвала дори врелите и кипели летописци от епохата на разцвета на Римската империя. Но как се формирал такъв образ на Месалина и дали има нещо общо с действителността?
Най-достоверните свидетелства за нея се намират в съчиненията на двама римски историци – Тацит и Светоний, които писали своите трудове в началото на II век.
Месалина отначало била обикновена аристократка, внучка на сестра на император Октавиан Август. Тя водела живот, типичен за римска знатна жена: омъжила се и родила на Клавдий две деца – дъщерята Клавдия Октавия и сина Британик. Когато през 41 г. Клавдий внезапно станал император, Месалина се оказала на върха на влиянието и властта. Според Тацит и Светоний тя била замесена в политически интриги и организирала екзекуции на хора от императорското обкръжение.
Обаче многобройните интриги, заговори и и желание за власт, изброени от древните автори, бледнеят пред ключов епизод, който оформил нейния образ и създал легендата за „развратницата“ Месалина. Този епизод е известен като сватбата на Месалина и Силий и останал за потомството като символ на покварата и безнравствеността в ранната Римска империя.
Всъщност, бракът на Месалина и Гай Силий бил политическа интрига, насочена срещу императора. Въпросът кога и как са се развели Месалина й Клавдий не е изяснен от историците.
Мотивите за брака й със Силий също остават неясни. Близки във времето до това събитие, Тацит и Светоний го представят като опит да се отнеме властта от Клавдий, защото Месалина била от по-благороден произход. Така нейният съпруг можел да претендира за императорската титла.
Страхувайки се от загуба на влияние, трима освободени роби на Клавдий – Палант, Калист и Нарцис, убедили императора да се върне в Рим от Остия, където бил по време на „брака“, и да накаже Месалина със смърт.
Екзекуцията на Месалина, която се криела при майка си, станала бързо. Предложили й да се самоубие, но тя не успяла да направи това. Пратеникът я убил с кинжал. Светоний пише за поведението на Клавдий в тези събития: „Той мислел, че тя търси власт за любовника си Силий и от страх, в жалък трепет, избягал в лагера, като през целия път питал дали все още властта му е здрава“.
Така Тацит и Светоний смятат Месалина за заговорница и интригантка, която се опитала да завладее цялата власт в империята. Но те отделят крайно малко внимание на нейните сексуални похождения.
По-нататъшното тълкуване на ролята и образа на Месалина придобива причудливи форми. Например, у Плиний Старши е спомената в Десета книга на неговата „Естествена история“ във връзка с неограничената й похот. Тя искала да надмине най-известната проститутка на Рим. Проститутката приела 24 мъже един след друг, но Месалина „я надминала в двадесет и петата прегръдка, след продължителни сношения денем и нощем“.
Източниците за този пасаж на Плиний са неизвестни, но именно тук Месалина за пръв път се появява като развратница, лишена от политически амбиции, чиито действия се основават единствено на сексуално желание, граничещо с безумие.
В съчиненията на по-късни антични автори – Дион Касий (III в. сл. Хр.) и Аврелий Виктор (ІV в. сл. Хр.) Месалина също е в образа на сексуално чудовище. Например, Клавдий в съчинението на Аврелий Виктор „За Цезарите” е представен като загубил ума си съпруг и император, чиято съпруга „извършвала прелюбодеяния, принуждавала знатни матрони и девици също да участват, а мъжете им – да гледат. Ако някой отказвал, срещу него и семейството му били повдигани лъжливи обвинения и ги преследвали“.
Така античната традиция все повече опростява нещата – и 300 години след Тацит и Светоний заличава от паметта всякакво споменаване за възможни политически и лични мотиви на Месалина по време на брака й със Силий. Остава само необуздан секс.
През Средновековието Месалина станала символ на „Вавилонската блудница“ и на похотливостта на Древния Рим.
Съвременната традиция понякога представя Месалина като виден борец за правата на жените, една от първите феминистки, които искат свободно да се разпореждат с тялото си – тя отхвърля принципите на римския морал, които изискват от нея да бъде в сянката на съпруга си.
Важен еротичен текст от епохата на френското Просвещение е пиесата „Нова Месалина“, написана в александрийски стихове и излязла през 1752 и 1773 г. Тя и до днес се играе в Париж. Там Месалина е олицетворение на животинския секс.
По време на руската революция от 1917 г. като „Месалина“ била определяна комисарката на външните работи на болшевишката държава Александра Колонтай – известна с посещенията на военни кораби в компанията на пияни моряци.
Обаче през 1911 г. италианският историк Гулиелмо Фереро публикува своя труд „Жените на цезарите”, в който Валерия Месалина е представена като жертва на завист и злоба, а много от приписваните й постъпки очевидно са измислици. Според автора „тя била красива жена, капризна, весела, властна, безразсъдна, алчна за лукс и пари, която никога не се е срамувала да злоупотребява със слабостта на съпруга си или да го заблуждава, или да го принуждава да изпълнява прищявките й във всичко“.
В края на ХХ и началото на ХХІ век вече преобладава трезва и обективна гледна точка към Месалина. Тя действала съвсем в духа на своето време. Но станала жертва на политически интриги – и в резултат от пропагандата на враговете си влязла в историята като „августейшата блудница“.
