В културата на човечеството същестуват най-различни митове. Един от тях е митът за джуджетата (гномите). Почти няма национален фолклор, където да не са разпространени легенди, предания и просто детски приказки за тях.
Основавайки се на келтския фолклор, Дж. Р. Р. Толкин ги използва като прототипи за едни от главните герои в своя фентъзи-епос „Властелинът на пръстените“. Доразвивайки творчески тази идея, той създава и хобитите – същества, малко по-високи от джуджетата, но също с нисък ръст; неслучайно на български ироничното обръщение на други герои от сагата към тях е преведено като „полуръстовете“. Разбира се, дълго време се смятало, че всичко това е само плод на авторската фантазия – и това наистина е така. Но тук си имаме работа точно със случая, когато въображението се оказва пророческо.
Това се разбрало, когато през 2003 г. на остров в Югоизточна Азия палеоантрополози открили скелетите на миниатюрни същества, далечни роднини на нас, съвременните хора. Естествено, от само себе си възникнало сравнението с толкиновите „хобити“. И, ако не била датата на откриването им, всички със сигурност биха си помислили, че именно те са вдъхновили Толкин да създаде своите „полуръстове“ – толкова многобройни били неочакваните паралели.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
