окт. 3, 2019
103 Views

Български манастири и църкви: Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ – българска светиня

Автор:

В подножието на крепостта Царевец се намира църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Тя е българска светиня и с нея са свързани редица важни исторически събития. В нея са извършени редица тържествени ритуали, свързани с българската държавност.

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Снимка: Уикипедия

В тази църква, на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I е обявил Независимостта на България.

На 10 февруари 1879 г. е отслужена тържествена света Литургия в чест на откриване на Учредителното събрание.

На 27 юли 1879 г. е отслужена тържествена света Литургия по случай избиране на първия български княз Александър І Батемберг.

На 1 и 3 август 1887 г. са проведени тържествени молебени, по повод клетвата на новия княз Фердинанд Кобурггота.

Иконостасът на църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Снимка: Уикипедия

На 18 май 1888 г. в храма е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки-Станчова. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.

В църквата са погребани цар Калоян, царица Анна Мария и царица Ирина, Свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство и българската аристокрация.

Църквата е построена по времето на цар Иван Асен II,  в чест на победата му в Битката при Клокотница, над епирския деспот Теодор Комнин. Дадено й е това име, защото победоносната битка се е случила на 9 март 1230 г – на този ден се честват Светите 40 севастийски мъченици. На мястото, където е издигнат храма, преди е имало по-малка църква.

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Снимка: Уикипедия

През XIII – XIV век църквата „Свети Четиридесет мъченици“ е изпълнявала функции на главна църква на манастира „Великата лавра“.

Запазените части от църквата дават представа за първоначалния архитектурен замисъл. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда  с размери 14,65 х 11,7 м.

Храмът е бил разрушен при земетресение през 1327 г. Възстановен е в началото на XIV век, а впоследствие е са направени преустройства и дострояване.

Днес църквата се състои от  продълговата базилика, пристройка и две галерии на юг и на север. Базиликата има 6 колони, в 2 реда, 3 полукръгли апсиди и тесен притвор от запад. Пристройката се използва за костница и мавзолей.

Западната фасада на храма откъм брега на р. Янтра. Снимка: Уикипедия

Запазени са стенописи на северната половина на западната страна на притвора. Над входа може да се видят изображенията на „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и над входа от притвора в църквата „Св. Анна Млекопитателница“. Върху западната стена на притвора има отделни композиции – картинен календар, от който са останали 4 реда за месеците май, август, ноември. Стенописи вероятно са от втората половина на XIII век.

Църквата се запазва като християнски храм до първата половина на XVIII в. След това е превърната в джамия и стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. се правят промени и в постройката. След Освобождението започват първите археологически разкопки.

Пръстен-печат на Цар Калоян. Експонат на НИМ. Снимка: Уикипедия

Задълбочените археологически проучвания започват през 1969 г. Голяма находка е разкриването на Калояновото погребение. Намерени са останките на висок мъж, в богати войнски одежди и масивен златен пръстен-печат, с хералдично изображение на барс и негативен надпис „Калоянов пръстен“. Проучен е и манастирския комплекс и сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователността на изграждането на сградите, започващо от XI в. Открит е некропол, свързан с манастира, и строен преди Иван Асен II.

В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се пазят едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто, от времето на хан Крум. Колоните, с текстове за събития от Първата и Втората българска държава, са събрани, за да се подчертае приемствеността на българските държавнически традиции.

Надписът на Асеновата колона, посветен на голямата победа при Клокотница, е изписан в 13 реда на български език:

В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин.“

Колоната на Иван Асен II, ознаменуваща победата в Битката при Клокотница. Снимка: Уикипедия

Срещу колоната на Иван Асен II е Омуртаговата със следния надпис:

Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години“.

Колоната от крепостта Родосто е обърната, затова надписът се намира на долния й край. Надписът е следния: „ + Крепост Родосто.”

Гробът на цар Калоян. Снимка: Уикипедия

Църквата е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Храмът „Свети Четиридесет мъченици“ е паметник на културата и е дълбоко свързан с историята на България.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title