Няма кътче в България, което да не е пропито с история. Едва ли сте се замисляли за тайните, които могат да ни разкрият редица местности в Балкана, докато се разхождаме сред божествената природа. Една от тях е районът около Тетевен. Тук е трудно да бъдат разделени природа и история.
Дори и да сте планирали релакс сред девствената природа, няма как да не нагазите в дебрите на българската история, когато сте в района на Тетевен.
Уникален старопланински манастир се намира в околностите на Гложене. Виждайки го кацнал на непристъпна каменна тераса, заобиколен само от отвесни скали, ще останете без дъх. Това е Гложенския манастир. Говори се, че води началото си от 13 век, когато основите му полага Георги Глож – киевски княз. Точно затова се казва и Гложенски. Князът оставил в манастира икона на Свети Георги Победоносец. За нещастие, на следващия ден иконата изчезнала. Намерили я върху опасна отвесна скала. Хората върнали иконата в манастира, но случката се повторила отново няколко пъти и отново скалата приютявала изчезналата икона. Князът решил, че Свети Георги му показва къде трябва да е манастира и въпреки трудностите, издигнали нов манастир върху опасната скала. И днес гледката на старинния манастир, кацнал на скалната тераса е впечатляваща. Реконструкция на светата обител е правена през 15-16 век.
Старият и новият манастир били свързани с тунел. Този тунел често бил използван от Апостола, за да избегне срещата с турците. Стаята на Левски е запазена и до днес. За съжаление, през 1928 г. тунелът се срутва при силното Чирпанско земетресение.
Манастирът е приютил и музея на Васил Друмев. Друмев, носещ монашеско име Климент, е бил заточен през 1893 г заради произнесена проповед в защита на православието и срещу католицизма.
Днес в манастира може да се види копието на старинна малоруска икона на св. Георги от XVIII век, а оригиналът се намира в Ловчанската митрополия.
Край Тетевен е разположена и една красива и злокобна местност – местността Костина. Това е мястото, където на 12 май 1876 г. е убит младият, огнен организатор и водач на Априлското въстание Георги Бенковски. След като въстанието е потушено, Бенковски заедно с няколко верни другари, сред които и Захари Стоянов, пресичат Балкана, за да се скрият в Троянския манастир. Доверяват се на Въльо Стоилов, говедар от Тетевенско. Той им обещал да ги преведе през тайни и сигурни пътеки до манастира, но ги предава на турците. Групата бунтовници попада на засада, веднага след като се качва на моста над река Костина. Бенковски е застрелян, двама са ранени и пленени, а Захари Стоянов пада във водата и течението го отнася.
Турците отсекли главата на Войводата, измили я с водата от кладенчето, разположено наблизо и я разнасяли из Ботевград и София за назидание. Днес всеки може да види кладенчето и да преклони глава в чест на героизма на Бенковски. Душата му сигурно още се скита из Балкана. На лобното място на Бенковски има издигнат паметник.
Няма как да не се споменат всички тези свети места в Балкана, които и до днес нашепват своите тайни, стига да имаме желание и сърце да ги чуем.
Автор: Десислава Михайлова
А бе… говедар.
И ние сме СЪЖИТЕЛСТВАЛИ с турците!!! Ако това се нарича съжителстване, бедна ми е фантазията да си представя КАКВО БИ ТРЯБВАО ДА СА НАПРАВИЛИ тези турци, за да кажем, че са клали народа ни, като в Батак, Стара Загора, Чирпан и т. н..