май 17, 2020
425 Views

„Айвънхоу“: между романтизма и историята

Автор:

Романите на прочутия шотландски автор на исторически романи Уолтър Скот  били, казано със съвременна терминология, „бестселъри“ през целия ХІХ век. Особено „Айвънхоу“.

Тази книга била една от най-четените  в света чак до началото на ХХ-то столетие. В много отношения забележителният успех на „Айвънхоу“ затъмнил историческите изследвания на различни учени. Читателите се озовали на интересен кръстопът, като се опитвали да открият „истинското“ Средновековие между романите от епохата на романтизма, историческите извори и в съчиненията на учените-историци.

Заглавна страница на 1-во издание (1820 г., но издадена през декември 1819 г.). Снимка: Уикипедия

През декември 1819 г. 48-годишният Уолтър Скот публикува романа си „Айвънхоу“. По това време той вече е известен автор както в родната си Шотландия, така и сред англоезичните читатели.

Новата творба била посрещната радушно. Скот представил на света произведение, чието действие се развива в английското кралство от края на XII век. Повествованието се базира на исторически факти: крал Ричард Лъвското сърце, завръщайки се от кръстоносен поход през 1192 г., попада в плен при херцог Леополд V Австрийски. Така се задържал в немските земи, а брат му, бъдещият крал Джон Безземни, привлякъл на своя страна норманските барони, за да заеме трона с тяхна помощ – като по този начин разгневил саксонските благородници, които останали верни на краля-кръстоносец. Английското висше общество се разделило на две части.

Авторът добавя редица драматични сцени, които подчертават раздвоението в страната дори на битово, ежедневно ниво: конфликт между свободолюбивия млад рицар Айвънхоу и неговия властен баща, забранена любов между рицар-тамплиер и млада еврейка. Описани са обсада на замък, турнири, магьосничество, Божи съд и загадъчен „Черен рицар“ – което засилва драматизма на сюжета. Читателите били приятно изненадани.

А великолепното изложение на една драматична и вълнуваща история донесло светкавичен успех на романа на Уолтър Скот.  Почетните титли, славата и парите буквално се посипали върху автора: университетите в Кеймбридж и Оксфорд дали на Скот званието „почетен доктор“, крал Георг IV го удостоил с титлата баронет, а представители на интелектуалните кръгове непрекъснато го канели на различни сбирки.

Черният рицар и монаха Тък. Снимка: Уикипедия

През 1820 г. Уолтър Скот се къпел в слава и пари: до смъртта му през 1832 г. били продадени повече от 6 милиона екземпляра на „Айвънхоу“.

Неговото увлечение по Средновековието започнало с литературни текстове на старофренски и средноанглийски език от XIII и XIV век. Така той се запознал с рицарите на Кръглата маса и с историята на Тристан и Изолда. Събрал добра библиотека в своето имение в Аботсфорд. Страстта към преводите, хералдиката, както и кореспонденцията с изтъкнати историци на Обединеното кралство дали резултат.

През 1813 г. Скот представя статия за рицарството в Encyclopedia Britannica. Творбата му била високо оценена от издателя: авторът събрал впечатляващ материал по темата и успял да ги приложи, разкривайки важни аспекти от живота на това средновековно съсловие. Като цяло „Айвънхоу“ се опира на дългата и старателна работа на Уолтър Скот като историк и учен-интелектуалец.

„Айвънхоу” успял да направи по-реалистична романтичната традиция в представата за историята на Средновековието. Романът на Уолтър Скот повлиял на изкуството и литературата. Историческата наука също не останала настрана: корифеят на френската историческа школа Огюстен Тиери бил сред първите, които обърнали внимание на „Айвънхоу“. Един от основните негови трудове – „История на завладяването на Англия от норманите, с изложение на причините и последиците за Англия, Шотландия, Ирландия и континентална Европа от древността до наши дни“, е написан под влияние на „Айвънхоу“. Тиери документално обосновава редица основни линии от сюжета на романа в своето изследване. Това бил един от случаите, когато романтичната литература дала тласък за развитието на френските средновековни изследвания и на историческата мисъл като цяло.

Паметник на Айвънхоу в Шотландия, Единбург(автор Джон Ринд). Снимка: Уикипедия

През втората половина на ХІХ век университетските историци станали по-скептични към романа на Уолтър Скот. Според тях той бил пълен с фактически грешки и неточности – печатна книга, монах-францисканец, писмо върху хартия… Освен това, много изследователи били смутени от „трубадурната“ атмосфера в началото на романа. Противоречивият образ на английския крал Ричард Лъвското сърце не съвпадал с дотогавашната представа за този монарх. Пък и самият конфликт между „старата“ и „новата“ аристокрация, според кабинетните учени, бил просто „копиран“ от противоречията между англичани и шотландци. Към края на ХІХ век романтичният образ на Средновековието в „Айвънхоу“ според тях вече бил повече недостатък, отколкото качество. Започнали да определят романа на Уолтър Скот като „романтична приказка за момчета”.

През ХХ век тази тенденция се задълбочава: литературните историци гледат все по-негативно на класическата творба на шотландския автор – а читателите продължават да се прехласват по образността и атмосферата в „Айвънхоу“. Романът до ден-днешен предизвиква нестихващ интерес към Средновековието, а филмовите му адаптация завладяват още повече публика.

Измислената история в романа се вписва перфектно в определен момент от историята на средновековна Англия. Всички основни мотиви от епохата са на мястото си: замъци, Ричард Лъвското сърце, турнири, кръстоносен поход, тамплиери, рицари и пр. Отделните подробности са представени до най-дребни детайли.

Но дали образът на онази епоха, създаден от сър Уолтър Скот в началото на XIX век, е образцов и историчен?

Може да се каже така: авторът широко използва опита на поколенията и представите за Средновековието на хората от ХVІІ и ХVІІІ век, които допълнил в процеса на изучаване на исторически източници и литературен материал. Историческата реалност е променлива – тя не може да бъде определена веднъж завинаги в едни и същи граници.

Но архетипното Средновековие в художествените произведения на романтизма е ценно с това, че читателят може да го изживее и да почувства атмосферата му. Така се формират основни знания и идеи за дадена епоха, които служат като основа за по-нататъшно опознаване на историята.

 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu