Намиращата се в Родопите пещера Дяволското гърло е наречена така поради формата на бившия вход (сега – изход), приличащ на дяволска глава. Пещерата е разположена в община Девин, на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело.
Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева – това са тримата алпинисти, които първи са се опитали да влязат в пещерата. Годината била 1962 г., а опитът неуспешен, тъй като те достигнали до Голямата зала на пропастта, но липсата на опит и екипировка не им позволили да продължат надолу по реката и да проникнат по-навътре.
Подземната река озадачава много хора. През 1968 г. при преливането на реката били пометени над 350 кубика дървен материал – след потъването му, не била видяна нито треска на изхода на реката, разположен на няколко стотин метра от входа на пещерата. С опит било доказано, че е нужен час и половина за да измине водата пътя си от входа до изхода на пещерата. Когато учените добавили оцветители на водата и направили необходимите изчисления, установили, че скоростта за която минава водата е различна от тази при оцветената, която за същото време е изминала 40 км. из дебрите на Дяволското гърло. „Бучащата зала“ е основната атракция на пещерата, която се е образувала от падаща под земята от 42 m височина река. Дължината на залата е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m.
Ако не броим входната зала на Деветашката пещера – „Бучащата зала“ е най-голямата зала в българските пещери – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. За да се влезе в пещерата, първо се минава през изкуствена галерия, дълга 150 m – и през нея се стига до основата на водното течение. Следват 301 стъпала, които трябва да бъдат изкачени за да се излезе на повърхността – покрай тях се намира подземния водопад, който спира дъха на туристите. Навсякъде има предпазни парапети, които целят да направят посещението ви максимално сигурно.
Трите релефа, които са изсечени в скалите на пещерата са една от основните атракции. Първият може да бъде видян в близост до входа за посетители, непосредствено преди слизането в Бучащата зала – има формата на дяволска глава. Вторият е изсечен в камъка в Бучащата зала и представлява фигура на мъж в цял ръст, в античен стил. Водите на подземнотечащата река на „Дяволското гърло“ на 400 m от входа се губят в сифон-галерия. Сифонът е дълъг над 150 m. При напускането си подземната река минава през 60-метрова галерия и пещера за да излезе на повърхността.
Пещерата се е образувала при пропадането на земните пластове – затова и е пропастна пещера. В основната ѝ част, където се намира голяма зала, е разположен и най-високият подземен водопад на Балканите.
С тази невероятна пещера се свързват многобройни легенди още от времето на траките. Според най-популярната от тях се смята, че точно през тази пещера някога Орфей се спуснал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима – Евридика. Легендата разказва, че след сватбата на великия музикант и възлюбената му Евридика – младата жена била смъртоносно ухапана от змия, Орфей, решил да си я върне и така слязъл в подземното царство на Хадес. Мястото, през което влязъл било именно пещерата Дяволското гърло. Хадес, който бил впечатлен от приказните мелодии на сладкогласния тракийски певец, се съгласил да освободи Евридика от своето царство и да я върне сред живите. Единственото, което изискал от Орфей било, когато се изкачва към горния свят да не поглежда назад. Изкушението обаче било невероятно голямо – почти стигнали до изхода, Орфей все пак се обърнал назад за да се увери, че Евридика го следва и така ядосал Хадес – в същия миг Евредика изчезнала, а след това била загубена завинаги. Това била втората загуба на невястата за Орфей – той бил напълно съкрушен. Говори се, че бил толкова отчаян, че плакал ли плакал и от сълзите му бликнал извор, който съществува и до днес.
Най-подходящото време за посещение на пещерата от туристите е периодът между късната пролет и лятото – всеки, който желае може да посети това невероятно кътче на България.
Наскоро по родните екрани започна да се излъчва и сериал наречен “Дяволското гърло” – съвпадение ли е, че за негово име е избрана тази толкова впечатляваща пещера?
Автор: Божидара Иванова
