Не толкова назад във времето, през периода от 1942 г. до 24 октомври 1972 г., тази известна пещера, която днес е сред най-големите в България е била позната като Рабишката пещера. Днес ние я познаваме като Магурата. Пещерата е разположена на южния склон на рида Рабишка могила в Западния Предбалкан, по-конкретно в област Видин, на близо 18 km северозападно от мястото се намира град Белоградчик, а на около 1,5 km е село Рабиша.
Произходът на думата „магура” е румънски и означава хълм. Някои учени твърдят, че Магурата е започнала да се образува още преди 15 милиона години, когато за дълъг период от време потоците вода в местността са дълбали пукнатините на образуваните варовици.
Пещерата се е формирала в следствие на карстовите процеси. Магурата се състои от една основна галерия и няколко странични. Устроена е по зали като всяка от тях е свързана с друга чрез тунели и галерии – това са Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Триумфална зала, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зловеща галерия, Зала на тополата, Тронна зала, Зала на падналия бор. Имайте в предвид, че някои от залите са огромни – в Триумфалната зала дори има езеро. Изходът на пещерата е наречен Вратача. Постоянната температура в Магурата е от 12 °C – това допринася изображенията да са се запазили през времето. Общата дължина на галериите достига до 2500 m, във всяка от тях има различно количество от сталагмити, сталактити и сталактони. Естественият вход на пещерата е зает от понор, а вторият, изкуственият е създаден за улеснение на туристите, които да излизат от него без да се връщат пак по същия маршрут. Върху Рабишкото карстово блато при изхода е създадено изкуствено езеро.
Стените на пещерата са изрисувани с множество рисунки направени от охра или гуано (прилепска тор) от различни времеви периоди – някои са от времето на късния палеолит или времето на неолита, а най-съвременните са от бронзовата епоха, по-точно в периода между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Смята се, че най-ранните обитатели на Магурата са я обитавали преди около 40 000-12 000 години, през епохата на късния палеолит. Доказателство за това е откритото изображение на галопиращ див кон, за чието рисуване първоначално е използвана охра, а по-късно и прилепско гуано за изпипването на рисунката.
Този материал е използван в изрисуването на само три пещери в Европа – две от тях се намират в България, а другата е в Италия. На рисунките се вижда разнообразие от ловни сцени, сцена на плодородието, слънчево-лунен календар, както и отделни и по-несвързани рисунки. Поради ерозията някои от изображенията са релефни.
Тодор Стойчев казва следното: „Галерията с първобитните рисунки завършва със светилище, което е праисторическа библиотека за познанията на хората, натрупани до момента на нанасяне на рисунките. Тя е духовен център не само за района на днешното село Рабиша, но и за цяла Югоизточна Европа. Това е център на познанието, което се изучава от други и се пренася в далечни райони, например в пещера 2961 край българското село Байлово”.
Все още не се знае от какъв етнос са били първите заселници на пещерата – просто няма как да се проследи толкова назад във времето. Предполага се, че антропологическият им тип е средиземноморски – може би са били кроманьонци или представители на homo sapiens, разумният човек.
Археолозите са на мнение, че заселниците са били ловци и земеделци. Имало е етап от развитието на пещерата, когато нейни обитатели са били хиените и пещерните мечки. Въпросът как са съжителствали все още си остава загадка за учените.
Обект на изключителен интерес си остават рисунките. Нека се върнем на тях. Сред рисунките в Магурата няма оръжия – няма и следи от жертвоприношения. Знае се само, че там е съществувал култ към любовта в смисъла на плодовитостта.
Някои от композициите имат дължина от 15-30 метра – на тях са изобразени обичаите на праисторическите хора, които празнували плодородието и плодовитостта, прибирането на реколтата и зимния лов. Всички рисунки говорят за наличието поне на две мистерии в пещерата. Какво представляват мистериите? Това са празници, почитани само от определен кръг без останалата част от племето да знае – най-вероятно са били свързани с благоденствието. Любопитното е, че в мистериите можели да участват и жени. Участниците използвали халюциногенни вещества от отровната дяволска гъба, която съдържа естествен наркотик, с действие подобно на алкохола, но по-силно и без да води до пристрастяване. След консумацията му настъпва състояние, при което се възприемат нереални картини и звуци. Освен това в състава на гъбата участва и полово възбуждащия алкалоид атропин – той е бил основната причина за множеството изобразени итифалически сцени и допринася за предположенията, че е съществувала практика на ритуално съвкупляване в Магурата. На изображенията се виждат хората преди и след действието на наркотика.
На рисунките се вижда как мъж и жена изпълнявали ритуал на определена дата – около тях има множество персонажи, най-вероятно жреците, които наблюдават събитието. Участниците в мистериите били свръзката между обществото и свръхестествените сили и се кланяли на праисторическата Велика майка богиня. Изобразена в три проявления, тя носела рокля, но имала по-големи размери на тялото от тези на мъжете. Проявленията и били на богиня на смъртта, на плодородието и на плодовитостта. Празникът, когато била почитана се провеждал на 23 септември, в деня на есенното равноденствие. Освен нея, обитателите на пещерата почитали и Слънцето (нарисувано с човешки очи, нос и уста) и Луната.
Някои от рисунките имат астрономическо съдържание и потвърждават мнението, че е съществувал праисторически слънчев календар.
Днес пещерата е една от най-предпочитаните дестинации. За жалост галерията с праисторическите рисунки вече не може да се посещава заради издишването на въглероден двуокис в комбинация с високата относителна влажност на въздуха, които могат да доведат до разяждането на органичната материя.
Тодор Стойчев казва: „Затова по цял свят на такива места е забранен достъпът за туристи. Нещо повече – например в най-известната пещера във Франция, Ласко, в която има разкошни цветни рисунки от палеолита, достъпът е забранен и за специалисти. Там се записваш и чакаш с години да ти дойде редът и на не знам коя дата в толкова часа отиваш, за да видиш шедьоврите в Ласко. За туристите е направено едно към едно триизмерно копие на рисунките в пещерата с най-съвременна техника. България, разбира се, е много далеч от това”.
Снимки: Уикипедия.
Автор: Божидара Иванова
