background img
апр. 25, 2019
510 Views

Производство и класификация на немските танкове през войната

Автор:

Когато гледаме филми за Втората световна война, едни от най-впечатляващите кадри показват атаки на германските танкове: ширнали се равни полета, а по тях се стелят стоманени лавини. За добро или за лошо, но тези филмови гледки, заснемани обикновено от нацистките кинематографисти, не отразявали реалната тогавашна ситуация.

Всъщност, производството на бронирани бойни машини в Германия през Втората световна война никога не отговаряло напълно на нуждите на войските. Германските танкови части и съединения били напълно комплектовани само веднъж, в навечерието на войната – през август 1939 година. Тази разпоредба е ясно илюстрирана от факта, че на 22 юни 1941 г. на изток против СССР били съсредоточени приблизително 3680 танка, а в Северна Африка – около 350; но от юни до ноември 1941 г. по всички фронтове били безвъзвратно загубени 2251 танка, а произведени 1813. Дефицитът възлязъл на 438 от тези бойни машини.

Немски танкове Панцер III

Производството общо на танкове и самоходни оръдия достигнало своя максимум в края на 1944 г. – почти 1800. Но направата на танкове технологично изисквало много повече време, усилия и материали от това на самоходните оръдия. Причината преди всичко е в бронята – „самоходките“ не били бронирани, а корпусът им бил просто дебела ламарина, докато танкът носел над 10 сантиметра броня от висококачествена стомана. При танка „Кралски тигър“ (Pz.Kpfw. VI Ausf. B „Tiger II“) челната броня била 15 см.

Затова през 1944 г. дялът на танковото производство намалял за сметка на самоходните оръдия. Производството само на танкове достигнало най-високото си ниво през август 1944 г. и възлязло на 865 месечно; а в края на 1944 г. производството на самоходни оръдия от всички видове надвишило 1000 единици.

Немски танк Pz.Kpfw.V Ausf. G, тип “среден танк”. Снимка: Уикипедия

Общо за 11 години – от 1934-та до 1945 г. в Германия били произведени малко повече от 50 000 танкове и самоходни оръдия. Докато в СССР само за 4 години – 1941-1945 гг. произвели 109 100 танка и „самоходки“, в САЩ – 135 100, във Великобритания – 24 800.

Но все пак, независимо, че произвела 5 пъти по-малко танкове и самоходни от основните си противници, Германия до последните дни на войната успявала да ги използва ефективно. Така, например, именно танковете били в основата на успешното контранастъпление на германските войски в Ардените през зимата на 1945 година (операция „Вахта на Рейн“). Тогава се наложило Сталин да хвърли Червената армия в масово настъпление на Източния фронт, за да отклони немски части оттам и да спаси англо-американците. В този случай без абсолютно никакво превъзходство в танкове, германците успявали да ги концентрират в посоките на основните си удари, отразяването на които изисквало огромни усилия от страна на съюзническите сили.

Немски танк Panzer IV Ausf. H, тип “среден танк”. Снимка: Уикипедия

Всички признават високото ниво на бойна подготовка на войниците и офицерите от германските бронетанкови части. Доброто въоръжение, отличната оптика и радиосвръзка, сравнително комфортните удобни условия за работа на екипажа – всичко това, в съчетание с отличната бойна подготовка на танкистите, позволявало на немците да оказват ожесточена съпротива на своите противници. Достатъчно е да се спомене, че по време на Втората световна война за един подпален немски танк „Пантера“ американците „плащали“ средно с 5 свои „Шерман“.

Любопитна за днешния историк е и системата за обозначаване на танковете, приети в германската армия. Всички танкове, постъпващи на въоръжение в немските сухопътни сили (Вермахта), получавали писмената абревиатура Pz.Kpfw (съкратено от Panzerkampfwagen – бронирана бойна машина) и сериен номер. Модификациите на даден танк се обозначавали с поредни букви на немската азбука и съкратената дума Ausfuhrung – модел или версия.

Заедно с това била приета и система за обозначаване на всички превозни средства на Вермахта. Значителна част (но не всички!) германски танкове, самоходни оръжия, леко-бронирани превозни средства и влекачи получавали съкращението Sd.Kfz. (съкратено от Sonderkraftfahrzeug – машина със специално предназначение) и сериен номер.

Немски танк Panzerkampfwagen VIII Maus. Това е е немски проект за свръхтежък танк в края на войната. За сравнение с танка е отбелязана фигура на средностатистически мъж. Снимка: Уикипедия

В резултат на това пълното обозначение, например, на германския танк, наричан обикновено Т-1А, изглеждало така: Pz.Kpfw.I Ausf.A. (Sd.Kfz. 101). Въпреки това, за да бъде опростено, както в немската армия, така и в литературата по танкова техника било възприето по-простото обозначение Pz.IA, или Pz.I Ausf.A.

По време на Втората световна война и предхождащия я период системата за класификация на немските танкове била променяна няколко пъти. Достатъчно е да се каже, че в първите години на войната танковете били разделени на леки, средни и тежки – но не по бойната маса, а по калибъра на основното въоръжение. Ето защо, немският среден танк Pz.IV до лятото на 1943 г. се смятал за тежък.

За да се избегне объркването по този въпрос, в литературата немските танкове обикновено се обозначават по възходящ ред на техните номера – от Pz.I до Pz.VI, което съвпада и с увеличаването на бойното им тегло – от лек до тежък. В този случай леките чешки танкове Pz.35 (t) и Pz.38 (t) обикновено се поставят след леките немски машини. Подобно решение дава определена хронологична последователност в представянето на историята на развитието на немските танкове и улеснява описанието на техните качества, параметри и бойни възможности.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title