Рафаел Леонидас Трухильо е роден в бедно многодетно семейство на 24 октомври 1891 г. Получил минимално образование. За да си изкарва хляба, се заемал с всякаква работа, включително дребни кражби. На 16-годишна възраст успял да си намери работа като телеграфист.
През първата четвърт на 20 век територията на Доминикана била под политическото и икономическо влияние на САЩ. Американски компании контролирали износа на дървен материал и захарна тръстика, а американски офицери обучавали въоръжените сили, за да укротяват недоволните местни жители – Националната гвардия. Трухильо встъпва в нея през 1918 г.
Американският журналист У. Крем в книгата си „Демокрация и тирания в Карибите“ описва бъдещия диктатор по следния начин: „В нормални времена Трухильо вероятно щеше да свърши живота си на бесилката или просто с куршум в главата като неизвестен селски бандит – но американската намеса отвори широки възможности именно за такива хора“.
Рафаел Трухильо
В средата на 20-те години, след като американците напуснали, поне официално, Доминикана, Трухильо продължил военната си кариера. След като завършва офицерското училище, той е произведен в капитан, по-късно става началник на щаба на въоръжените сили.
На изборите през 1930 г., резултатите от които били фалшифицирани, Рафаел Трухильо става президент на Доминикана. Той въвел режим на военна диктатура, който бил наречен „епохата на Трухильо“. За 31 години диктаторът бил избиран четири пъти с „единодушна подкрепа“ на избирателите – едва през 1952 г. брат му Хектор поема поста президент. В действителност, разбира се, курсът на Хектор не бил различен от този на брат му – всички решения вземал от Рафаел, който по това време бил министър на отбраната…
Още от първите дни на управлението си Трухильо действал като бездушен тиранин: демократичните институции били потиснати, армията и полицията били изцяло подчинени на волята на диктатора. Опозицията била смачкана: по заповед на президента противниците на режима били хвърляни на акулите в морето, изтезавали ги и разстрелвали. „Всеки, който не ми е приятел, е мой враг и затова ще си плати“ – това била логиката на доминиканския лидер. Десетки хиляди хора станали жертва на режима.
Диктаторът подкрепял произвола на американските компании, които експлоатирали природните и човешките ресурси на страната. Данъкът върху корпоративния доход в Доминиканската република бил най-нисък. Освен това, цялото производство било в ръцете на американците. Трухильо обслужвал техните интереси като марионетка – в замяна Щатите не се месели във вътрешната му политика.
Трухильо определял комунистите като едни от най-опасните си врагове. Сред най-известните жертви на режима бил лидерът на комунистическото движение в Доминиканската република Фреди Валдес. През 1950 г. той бил арестуван и екзекутиран след жестоки изтезания.
Подобно на много диктатори, Трухильо бил суетен. Освен най-високите официални звания в страната, той имал и всякакви титли: „Благодетел на отечеството“, „Възстановител на независимостта“, „Освободител на нацията“, „Покровител на изящните изкуства и литературата“, „Пръв студент“, „Пръв лекар“, „Пръв доктор на науките“…
През октомври 1937 г. правителството на Трухильо нарежда да бъдат масово преследвани и убивани хора от хаитянски произход. Това решение било резултат от новините от Европа, където нацистите дошли на власт и увеличавали силата си. По образ и подобие на Хитлер, Трухильо решил да „прочисти“ доминиканския народ от хаитяните, които идвали на работа в Доминиканската република и „отнемали хляба“ на коренното население.
Повече от 20 хиляди хаитяни станали жертви на репресии. Клането било наречено „магданозено“: доминиканската полиция искала от човека да произнесе испанската дума магданоз (исп. – perejil) и по произношението преценявали откъде е родом. Хаитяните бивали убивани на място. След като научила за това, световната общност поискала възмездие. Трухильо се измъкнал с обезщетение от 500 000 долара, което било изплатено на правителството на Хаити.
Трухильо с президента на Хаити, Пол Маглоар, 1951 г. Източник: Уикипедия
Обаче на фона на нарастващите антиамерикански настроения в Латинска Америка като цяло и в частност в Доминиканската република, САЩ решили, че рискът от укрепване на опозицията и от нова революция като кубинската е прекалено голям. Бил организиран заговор за елиминиране на Рафаел Трухильо.
Операцията за унищожаване на диктатора била проведена от агенти на ЦРУ. На 30 май 1961 г. кървавият тиранин бил убит в колата си, в която преброили 60 дупки от куршуми. Така се осъществило пророчеството на У. Крем в неговата книга – макар, че Трухильо вече не бил „неизвестен селски бандит“.
След смъртта на Трухильо семейството му се опитвало да запази властта, но безуспешно. Епохата на Трухильо била отминала.
