Едрата шарка, за разлика от чумата и холерата, които идвали и си отивали, постоянно присъствала сред хората – и те започнали да се защитават срещу нея с помощта на така наречената вариолация (от латинското variola – „едра шарка“) още в древни времена в Индия и Китай. Това се правело, като на здрав човек втривали в порязана повърхност на кожата или вдухвали в носа му изсушени и стрити люспи от ранички на болен.
В началото на 18 век идеята за вариолация била донесена от Турция в Англия от леди Монтегю, съпругата на британския посланик. Новият метод се оказал много търсен – защото всяка година стотици хиляди хора умирали от едра шарка (смъртността била 40% от заболелите), а оцелелите били сериозно обезобразени от белези. Гладката кожа се смятала за рядко явление. Например, във Франция, когато полицията обявявала някого за издирване, като особен белег се посочвало: „Няма следи от едра шарка“.
Първата вариолация била направена в Англия на шестима затворници в затвора Нюгейт и на деца от домове за сираци. След като се уверили, че никой от подложените на вариолация не се разболял, се решили също и членовете на английското кралско семейство и придворните. Постепенно вариолацията се разпространила в цяла Европа и стигнала до Америка.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
