След Февруарската революция през 1917 г. в Русия започнали да се завръщат политическите емигранти, които по-рано били избягали в чужбина. Сред тях бил Лев Давидович Троцки, главният организатор и вдъхновител на т. нар. „Велика октомврийска социалистическа революция“.
За мнозина историци материалният просперитет на този революционер остава загадка. Той никога не изпитвал финансови затруднения.
През 1917 г. Троцки пътувал с парахода „Кристияния“ от Ню Йорк за Русия, където току-що била извършена Февруарската революция. В пристанището на канадския град Халифакс Троцки бил задържан от местните власти по подозрение за пропаганда в полза на Германия. При обиска намерили у него 10 хиляди долара (по днешен курс около 300 хиляди). Канадската полиция била озадачена, защото самият Лев Давидович уверявал, че за няколко години в САЩ бил припечелил не повече от 310 долара. Канадците обаче не успели да разнищят тази история, защото администрацията на тогавашния американски президент Удроу Уилсън настояла да освободят Троцки.
Това изглеждало твърде странно: капиталистическите „акули“, срещу които Троцки се обявявал и искал „световна революция“, настоявали да му се осигури чист път! На канадците нищо не им оставало, освен да се подчинят на искането на могъщия си съсед.
Тази история била разследвана отново през 1919 г. на заседание на специална сенатска комисия, която проучвала болшевишката дейност в Америка. Сенаторите изяснили, че Троцки не само изнесъл много пари от САЩ, но и превел в шведска банка големи средства, които се харчели за комунистическа пропаганда в Русия и за въоръжаване на Червената армия. Обаче това разследване също било прекратено под натиска на президентската администрация…
В бившите архиви на ЦК на КПСС наскоро е открит доклад на агент на френското военно разузнаване. Докладът бил прехванат от съветските специални служби в началото на 1930-те години. Този агент съобщава на своите шефове, че Троцки в далечно Мексико получава редовни парични преводи в размер от 1000 до 2000 хиляди долара месечно. Френското разузнаване проследило целия път на тези пари. Крайните изпращачи били мощни американски банкови институции – First National Bank, National City Bank и Guaranty Trust Bank. Французите направили логичния извод: някои много влиятелни хора от САЩ плащали на Троцки за извършена работа. Интересно, каква ли била тази „работа“?
В края на ХІХ-ти век водещата роля във финансовия свят се поела от големи банкови обединения, концентрирани в Ню Йорк,на известната улица „Уолстрийт“. Те завладявали една след друга не само чисто финансови структури, но и цели индустрии. Според мнозина американски историци, именно тогава банкерите стигнали до идеята да контролират света, като започнат да унищожават национални икономики и цели държави.
Лев Давидович Троцки
В тези планове голяма роля била отредена на завладяването на колосалните руски суровини. Но руските царе явно нямали желание да се вслушат в желанията на международните финансови магнати. Император Николай II издал указ, според който на чуждите капитал било разрешено да влизат свободно в Русия – но износът на суровини и печалби бил ограничен до 12,8%. Резултатът бил, че Русия получила огромни финансови средства и започнало бурно развитие на икономиката.
Английският експерт Едуард Торн написал през 1913 г .: „Ако западните държави не успеят да сдържат Русия, след 1930 г. тя няма да има съперници. Европа и САЩ ще бъдат на колене пред този суровинен гигант“.
Не е странно, че при това положение банкерите от „Уолстрийт“ насочили вниманието си към разрушаването на Русия. Известният банкер, управител на банковата къща Kuhn Loeb & Co – Якоб Шифт, директно призовал: „Да поставим Русия на колене!“
Така, в касите на всевъзможни руски революционери – от терористите на организацията „Народна воля“ до есерите и болшевиките, потекли огромни средства. Самият Шифт се похвалил през 1930-те години, че лично платил 20 милиона долара (днешни около 600 милиона) за тази „свещена кауза“.
Троцки бил забелязан от уолстрийстките банкери още по време на Първата руска революция от 1905 г. Именно оттогава той вече никога не изпитвал финансови притеснения. Банкерите не го забравили и след като Троцки и „другарите“ му взели властта. Директорът на Федералната резервна банка в Ню Йорк Уилям Томпсън лично внесъл в касата на болшевиките 1 милион долара през 1919 г. – точно по времето на развихрения болшевишки „червен терор“ с всичките му зверски жестокости и нечовешки последици.
Докато бил на власт, в рамките на „Новата икономическа политика“ (НЕП) Троцки дал на американски компании правото на неограничена експлоатация на суровините от Кавказ – главно манган и нефт. През 10-те години на НЕП-а (от 1921 до 1931) американците годишно изнасяли до 90% от всички добивани полезни изкопаеми и получавали печалби от много милиарди долари.
Но американските банкери ударили големия джакпот, като овладели финансовата политика на болшевиките. В Международния отдел на Държавната банка на СССР – „Госбанк“, под влиянието на Троцки влезли такива американски банки като Guaranty Trust Bank, Kuhn Loeb & Co, Chase National и др. – които преди това финансирали „Великата октомврийска социлаистическа революция“. Всъщност, тези банки управлявали всички чуждестранни парични операции на съветското правителство. Печалбата тогава била такава, че водещите банки на САЩ до ден-днешен (да повторим: до ден-днешен!) отказват да предоставят информация за доходите си през 1920-те години. Американците си върнали с огромни лихви разходите за революцията и лично за Троцки.
Те не забравили Лев Давидович и след като Сталин го изгонил от СССР. Но явно той вече им били в тежест. Пък и можел да проговори – а връзката с „комунистически революционер“ се смятала за крайно неприлична на Запад .
Може би затова охраната на вилата в Мексико „пропуснала“ да забележи съветския агент Рамон Меркадер, който през 1940 г. влязъл при Троцки с алпийски пикел под шлифера…
