В началото на 1920-те години мнозина от тогавашните руски езотеристи и окултисти, увлечени от обичайното за тези течения антихристиянско настроение, се присъединили към болшевишката революция най-вече заради нейната решимост да унищожи Православието. Вероятно били доста изненадани, че това изобщо не ги спасило от репресии. Напротив, болшевиките се захванали усърдно да изкореняват „попщината“, тоест идеализма във всичките му разновидности – без особено да различават, кой ходи в църква или посещава окултен кръжок.
През 1920-те години в СССР имало поне 8 тайни масонски или парамасонски организации: „Орден на мартинистите“, „Орден на Светия Граал“, „Руско автономно масонство“, „Възкресение“, „Братство на истинското служение“, „Орден на светлината“,“Орден на Духа“,“Орден на рицарите-тамплиери и розенкройцери”.
Най-голям бил „Орденът на мартинистите” – клон на едноименната френска организация. Съставът му бил от средните слоеве: студенти, счетоводители, юристи, жени-домакини, слабо известни художници и журналисти. Фатална роля в съдбата на мартинистите изиграл Борис Астромов (истинското име – Киришенко).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
