Няма протести. Няма големи заглавия. Няма парламентарни дебати, които обикновеният човек да следи вечер по новините. И все пак, в един сравнително тих швейцарски град – Базел – се вземат решения, които влияят върху почти всяка банка, всеки кредит, всяка ипотека и всяка финансова криза в съвременния свят. Именно там се оформят базелските критерии – набор от международни правила, които определят колко риск могат да поемат банките и колко собствен капитал трябва да държат, за да оцелеят при загуби.
На пръв поглед това звучи като суха техническа тема за банкери, регулатори и счетоводители. В действителност обаче става дума за много повече. Тези правила решават дали банките ще кредитират бизнеса или ще предпочетат да купуват държавни облигации. Те влияят върху цената на кредита, върху стабилността на финансовата система и върху това кои държави ще бъдат смятани за „надеждни“ от глобалните пазари.
Странното е, че повечето хора никога не са чували за тях. А би трябвало, защото базелските критерии са една от невидимите архитектури на модерния финансов свят. Те не изглеждат като закон в класическия смисъл. Не са приети от един световен парламент. Нямат полиция, която да ги налага. И въпреки това почти всички важни държави и банки се съобразяват с тях.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
