„Мария Селесте“ е названието на кораб тип бригантина, построен в канадската провинция Нова Скотия и носеща отначало името „Амазонка“.
През 1869 г. по време на буря „Амазонка“ била изхвърлена на брега. След този инцидент корабът бил продаден на американски собственик и преименувана на „Мария Селесте“ („Небесната Мария“).
Поредното плаване започнало на 7 ноември 1872 под командването на 37-годишния капитан Бенджамин Бригс. Корабът натоварил 1701 бъчви чист спирт и поел от Ню Йорк за Генуа. На борда се намирали 7 моряци, капитанът, съпругата му и двегодишната им дъщеря.
Нищо не предвещавало беда…
Един месец по-късно – на 4 декември, „Мария Селесте“ била открита от кораба „Дей Грация“ с капитан Дейвид Морхаус, стар приятел на Бригс. Това станало на около 600 км западно от бреговете на Португалия.
Морхаус веднага заподозрял нещо лошо.
„Мария Селесте“ се носела с разпокъсани платна и без управление или, както се казва на моряшки език – дрейфувала.
На кораба нямало жива душа.
Капаците на люковете на трюма били свалени – а носовият капак бил изтръгнат заедно с пантите. От единия борд висяло здраво завързано въже – другият му край бил протъркан и скъсан.
Снимката представлява гравюра на кораба като е бил намерен.
Секстантът и хронометърът не били открити – това означавало, че екипажът е напуснал кораба и ги е взел със себе си. Компасът бил счупен – вероятно при неуспешен опит да бъде снет от поставката му. В капитанската каюта останали кутийка с ценни бижута и две пачки банкноти.
Явно корабът не бил попадал в силна буря – масльонката на шевната машина на капитанската съпруга била върху нея, а при силно клатене със сигурност щяла да падне на пода. Моряците дори не взели със себе си своите лули – те били подредени на мястото си в кубрика, моряшкото спално помещение. Това сочело, че хората са напуснали кораба с бързина, близка до паника. Липсвала спасителната лодка. От 1701 бъчви спирт 9 били празни. Всички книжа и документи изчезнали, с изключение на бордовия дневник.
Изказани били най-различни версии какво всъщност се случило:
– бунт на екипажа;
– пиратско нападение;
– престъпление, извършено от екипажа на „Дей Грация“ заради парите от застраховката на „Мария Селесте“, които се полагали за нейното откриване;
– атака от морско чудовище;
– дори намеса на извънземни пришълци.
Но и най-екзотичните версии били безсилни пред фактите. Версията за пиратско нападение или моряшки бунт не обяснява защо останал непокътнат такъв товар като спирта, който можело да бъде продаден изгодно. Нито изоставените пари и бижута. Нямало и следи от борба.
Престъпление на екипажа на „Дей Грация“ било слабо вероятно – двамата капитани били добри приятели, а и парите от застраховката далеч не заслужавали подобен риск.
Очевидно било, че хората са напуснали кораба по свое желание и напълно доброволно.
Но защо?
Вестниците добавяли нови детайли – например, че когато „Мария Селесте“ била открита, в камбуза (корабната кухня) приготвяната храна още била топла. Това било категорично опровергано от моряците на „Дей Грация“.
Най-правдоподобната хипотеза отчела факта за 9-те празни бъчви. Всички други 1692 били направени от бял дъб – а празните от червен, който е по-порест. Спиртът, просмуквайки се през порите, образува лесно запалими изпарения. Слаба искра, например от търкането на обръчите, може да причини взрив. Това обяснява отворените капаци и откъснатите панти на носовия люк. Опасявайки се от втора, по-силна експлозия, екипажът спуснал спасителната лодка, всички влезли в нея, завързали я с въже и се отдалечили достатъчно, за да изчакат развоя на събитията. Ала вятърът се засилил, корабът рязко увеличил скоростта и въжето се скъсало. Хората останали в лодката и загинали по-късно в океана.
Дали обаче събитията са се развили точно така?
По всяка вероятност това ще си остане една от неразгаданите морски тайни.
