С катастрофата на фондовата борса през 1929 година и 15-те милиона американци, които изгубват работата си, образованието и приспособимостта стават най-силните съюзници, които човек може да има.
Банките, предприятията и фирмите затварят врати. Безработицата е широко разпространена. Буквално навсякъде. Училищата прекратяват работа, защото правителството не можело да си позволи да изплаща заплати на учителите и с това образованието било ограничено. Особено в селските райони, където обучението било „ударено“ най-силно. Голяма част от учениците трябвало да вървят пеш или на кон до класните стаи, но много от тях трябвало да помагат във фермите на родителите си и нямали възможност да посещават училище повече от няколко месеца годишно.
Когато президентът Франклин Рузвелт се отправя към Овалния кабинет през 1933 г. той инициира програма, наречена „New Deal”, която всъщност е поредица от по-малки програми, целящи да възстановят икономиката и да помогнат на семействата да осигурят своите близки.
Била създадена и правителствената агенция Works Progress Administration, благодарение на която на работа били наети милиони американци. Един от по-малките, но изключително креативни проекти, който агенцията стартира, е библиотеката „Pack Horse”. Около 1/3 от американското население нямало достъп до материалите на обществените библиотеки по онова време и мнозина никога не са притежавали книга през живота си.
И така от 1935 до 1943 година екипи, състоящи се най-често от жени библиотекарки, били наети на работа по проекта „Pack Horse”, за да доставят книги на дълги разстояния на кон или мулета в малки селца и отдалечени райони, които били откъснати от големите градове и тяхното образование и подкрепа.
Липсата на пътища и гъстота на населението увреждало районите по отношение на образованието, защото там имало не само по-малък брой училища, но и обществени библиотеки. Когато училищата затварят по време на Голямата депресия районът на Кентъки бил един от най-засегнатите като цели 31% от населението било неграмотно.
„Парите не могат да изкоренят бедността, само образованието може.“
Библиотеките работели по следния начин – някои дарявали книги и осигурявали места за съхранението им. Всеки кон-библиотека имал надзирател, който вземал даренията и сортирал книгите до превозвачите. Картонени кутии от сирене или регистрационни табели били използвани като каталози за книги. След това книгите били изпращани в различни райони в зависимост от предпочитанията на читателите в населените места.
Тези библиотекари можели да носят по около 100 книги наведнъж. Те били доставяни до места, домове и училища, след което се събирали отново и се изпращали в друг район. В допълнение към всичко това, библиотекарите предлагали и уроци по четене. Първоначално хората гледали скептично на програмата и я отхвърляли, но библиотекарите били отдадени на работата си и посветени на борбата за образование и грамотност и често рецитирали на песимистите стихове от Библията. Това отпускало хората и изградило доверие помежду им, и в крайна сметка всички очаквали седмичните доставки на книги.
Дарените книги варирали от философска литература до вестници и списания. Библията,, „Робинзон Крузо“ и произведенията на Марк Твен били сред най-търсените. Жените често търсели списания за здравето и отглеждането на деца. А самите малчугани, повечето от които никога не били притежавали книга, намирали четенето за изключително интересно занимание.
Условията за „книжните дами“, както често били наричани библиотекарките, били доста сурови. Първоначално всяка от тях трябвало сама да си осигури кон или муле, с което да се придвижва. Пътуванията им били бавни и мъчителни, защото преминавали през опасни терени, дълбоки води или стръмни скали. И всичко това само за 28 долара месечно.
Въпреки това, в повечето случаи те били единствените в семейството, които имали работа и трябвало да осигуряват домакинството. Програмата „Pack Horse” наела около 200 души, изгражда 30 библиотеки с книги, които достигали до около 100 000 жители.
През 1943 година финансирането на проекта приключва. Интересното е, че дори до днес в някои райони в САЩ могат да бъдат забелязани библиотекари на кон. През 2014 година повече от 75 души обикалят Кентъки, за да даряват или разменят книги на гражданите.
