юни 25, 2018
1631 Views

Вирджиния Хол – шпионинът с дървения крак

Автор:

Добрият шпионин се нуждае от много неща – разум, смелост, интелигентност. Мнозина биха сметнали, че подвижността също е изключително необходима, когато става дума за шпиониране, особено по време на Втората световна война, когато комуникацията е била силно ограничена, а мобилността от огромна важност. И все пак Вирджиния Хол, жена с дървен крак, е била една от най-неуловимите и успешни шпиони на Втората световна.

Малцина предполагат, че Вирджиния ще се окаже включена в списъка на най-търсените личности на Гестапо. Израствайки в богато американско семейство, тя посещава престижни колежи и изучава различни езици с надеждата да стане дипломат. С богатство, класа и семейство, което стои зад нея, тя има възможност да бъде почти всичко, което пожелае. Вирджиния иска да се присъедини към United States Foreign Service като офицер, но приемните изпити се оказали твърде трудни за нея.

През 1931 тя започва работа там като секретар на консула, надявайки се да се сдобие с опит, който да ѝ помогне да премине приемния изпит успешно. Вирджиния вече се проваля два пъти на изпита, затова осъзнава, че единствено работата в чужбина би могла да я научи на необходимото.

Затова работи първо във Варшава, а след това в Турция. Именно в Турция тя се сдобива с прякора „Накуцващата дама“. По време на лов през 1933 Вирджиния се опитва да се покатери по една ограда, когато по случайност се прострелва в левия си крак, ранявайки го сериозно. Макар че е приета в болница веднага, кракът ѝ не може да бъде спасен заради започналата гангрена. Докторът е принуден да ампутира крака ѝ от коляното, оставяйки Вирджиния с дървен крак и огромен проблем – Foreign Service не приемали хора с ампутации.

Въпреки това Вирджиния отново се кандидатира с надеждата да осъществи мечтата си. След няколкото неуспешни опита да обжалва това отхвърляне, Вирджиния трябвало да приеме ужасната истина – тя никога нямало да бъде офицер.

Тази новина разбива сърцето ѝ, затова тя напуска работа и насочва вниманието си към Франция, вярвайки, че страната можела да ѝ предложи нещо, което да е в неин интерес. Вирджиния Хол пристига във Франция във възможно най-неподходящото време. Германия точно е започнала военната си кампания срещу Полша през 1939, а през 1940 насочва усилията си към Франция. По онова време Вирджиния е доброволец и става шофьор на линейка.

Тя работи усърдно, но никоя линейка не може да предпази Франция от нацистка Германия. Тогава Вирджиния се отправя към Великобритания, надявайки се там да открие работа, която да ѝ позволи директно да се бори срещу немските окупатори. Тя успява да се добере до американското посолство, където я очакват няколко мъже, които искат да разберат всеки детайл от това, което е видяла във Франция.

След като разкрива информацията, която има, на Вирджиния ѝ е предложена работа като чиновник, работещ с кодове. Предложението на се различавало особено от това, което тя е вършила досега – то нямало да задоволи желанието ѝ за приключения.

Затова Вирджиния си намира по-добра работа – в британското Управление за специални операции. Тяхната цел била да проникват, саботират и провеждат реконструкция на окупираните от нацистите територии в Европа. Вирджиния намира шпионската работа за много по-интригуваща, отколкото работата в офис, затова след като преминава през интензивно обучение, тя е изпратена във Франция през 1941 година. Сега тя се подвизава с кодовото име Жермен.

Времето, което прекарва във Франция било изключително ползотворно. Докато повечето агенти работят в продължение на около 3 месеца, Вирджиния посвещава цели 15 в организиране на нападения, събиране на информация, планиране на атаки с цел саботаж, както и освобождаване на военнопленници. Тя е изключително ефективна в работата си и по този начин предизвика гнева на Гестапо.

Вирджиния не се заблуждава и знае, че ако бъде заловена, ще бъде брутално измъчвана и безцеремонно екзекутирана заради действията си. Но това не я спира. Гестапо започва издирването ѝ чрез разпространяване на нейни снимки, пръснати из цяла Франция. През този период Вирджиния напуска Франция и се отправя към Испания, където прекарва известно време – път, който тя изминава съвсем сама.

Когато най-накрая е в безопасност, тя изпраща съобщение до своите началници в Лондон, предупреждавайки ги за пътуването. Тя пише, че се надява, че „Кътбърт“ няма да ѝ създава проблеми – име, което тя дава на дървения си крак. От Управлението за специални операции не знаели кой е „Кътбърт“, затова ѝ препоръчват да го елиминира, ако това стане необходимо.

При завръщането на Вирджиния британците я приветстват като герой, но не ѝ позволяват да се върне на поста си във Франция, тъй като от Гестапо все още я издирват и рискът бил прекалено висок. Тогава тя напуска Управлението за специални операции и се присъединява към новосъздаденото Управление на стратегическите сили – предшественикът на ЦРУ.

Връщайки се във Франция с помощта на Управлението на стратегическите сили, тя получава нареждане да подпомага организацията на френската съпротива. Благодарение на предишния си опит, тя разполага с множество контакти и информация, която би могла да помогне на съпротивата.  Вирджиния продължава шпионската си работа до края на войната през 1945 като не е заловена от Гестапо нито веднъж.

След войната тя отново се опитва да сбъдне мечтата си и да работи за Foreign Service, но това не било възможно заради бюджетните проблеми на отдела. Вместо това тя започва работа в ЦРУ, където работи до 60-годишна възраст.

В края на краищата Вирджиния Хол е избрала да бъде някой. Тя можеше да е известна личност от висшето общество или учен, но тези неща не представлявали за нея интерес толкова, колкото да бъде един от най-успешните шпиони на Втората световна война.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title