Още

    Билдербергите

    Появата на Билдербергския клуб, който някои смятат за „световното правителство“, се свързва предимно с опита на банкерско-финансовите елити на Европа по някакъв начин да ограничат претенциите на САЩ да ръководят цялата световна политика. От друга страна, американските политици също охотно приели да участват в Билдербергския клуб, тъй като се надявали чрез него по-активно и пряко да повлияят на „властите“ на Европа.

    Реалните създатели на клуба станали американските разузнавателни служби. През 1948 г. по тяхна инициатива се появил Американският комитет на Обединена Европа, председателстван от Уилям Донован – тогава бивш ръководител на Службата за стратегически услуги (предшественика на ЦРУ). Вице-президент бил директорът на ЦРУ Алън Дълес.

    Хотел Bilderberg в Холандия, едноименно място на първата конференция през 1954 година. Снимка: Уикипедия

    В същия екип с тях работел друг кадрови американски разузнавач – Джоузеф Ретингер, който в дипломатическите кръгове наричали „сивият кардинал“. Той бил генерален секретар на организацията Европейско движение, чрез която ЦРУ прехвърляло пари за шпионска дейност в Европа.

    Като използвал каналите и големите финансови ресурси на ЦРУ, Ретингер успя да привлече подкрепата на много влиятелни европейски фигури като принц Бернхард от Холандия, който не отказал да сътрудничи на ЦРУ. Всъщност, първата среща на клуба на 13-15 май 1954 г. в хотел „Билдерберг“ в град Остербек, Холандия, се състояла именно благодарение на усилията на Ретингер – който играл важна роля в тази организация до смъртта си през 1960 година. На това заседание присъствали Дейвид Рокфелер, Дийн Ръск, ръководителят на фондацията „Рокфелер“ Х. Хайнц, президентът на фондация „Карнеги“ Д. Джонсън, председател на корпорация „Барух“ Д. Колман. На първата среща се събрали общо 80 души.

    В първите документи на Билдербергския клуб се говорело за създаването на нов международен ред и за дългосрочното планиране на външната политика на Запада против СССР и страните от “третия свят”.

    Джоузеф Ретингер. Снимка: Уикипедия

    Формално членство в Билдербергския клуб не съществува.  Въпреки това, е налице основа, която обединява 383 души. От тях 128 са американци, а останалите европейци и азиатци. Всяка среща се провежда със значително обновен състав. За да се участва в нея, трябва да бъде получена лична покана.

    Макар, че на европейците им е  дадена възможност да участват в подготовката на важни политически решения, най-големи изгоди от функционирането на „Билдерберг“ имат международните банкови концерни, съсредоточени на „Уолстрийт“. Също американци са най-многобройните политици в този клуб: 42 представители на президентската администрация, Министерството на отбраната, Държавния департамент и други американски институции; освен това, 25 членове на големи корпорации, банки и бизнес-среди, 54 представители на американски университети, медии и обществени организации.

    В допълнение, клубът има двама „Почетни генерални секретари“: един – от Европа и Канада, а другият – от САЩ. Постоянни участници са Хенри Кисинджър, Доналд Ръмсфелд, Алън Гринспейн, Ричард Пърл, Пол Улфовиц.

    Седалището на клуб Билдерберг се намира в Ню Йорк, в помещения на фондация „Карнеги“. Клубните срещи се провеждат в пълна тайна, като датите на свикването им не се обявяват в пресата. Организацията на срещите и безопасността на участниците се осигурява от страната, на чиято територия се събират „билдербергите“.

    Седалището на фондация „Карнеги“ на Мадисън Авеню 437 в Ню Йорк. Снимка: Уикипедия

    Всяка среща на клуба, въпреки пълната секретност, е от голям интерес за световната общност. Невъзможно е да се скрие пристигането на едно място на голям брой известни личности, сред които са президенти, монарси, принцове, канцлери, премиери, посланици, банкери, лидери на големи корпорации. Освен това, почти всеки от тях идва с цяла свита секретарки, готвачи, сервитьори, телефонни оператори, бодигардове и т. н.

    На срещата през юни 1997 г., проведена  близо до град Атланта (САЩ), било взето едно от най-важните решения в историята на клуба: обсъдило се създаването на три административни центъра за световно влияние – европейски, американски и тихоокеански. Но, разбира се, ако някому това напомня трите части на света в романа на Джордж Оруел „1984“, то си е негово лично мнение.

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови